Трима кръвожадни, насядали около ниска маса, обсъждаха нещо важно. По съсредоточените им лица можех да разбера, че се беше случило нещо, което бе нарушило спокойствието им. Все още се изненадвах от начина, по който очите им пронизваха всичко пред погледа им. Мъртвешко сиви. Сурови. Лицата им бяха бледи, кръвта се бе отдръпнала от тях. Бяха високи и телата им изглеждаха здрави и изтъкани от жилави мускули. Не бяха едри и широкоплещести, но някак силата видимо струеше от тях. Погледнах панически надолу и се замолих на всички богове да не съм се оказала в капан. Направих бавна крачка към долното стъпало и то проскърца предателски под тежестта ми. Тялото ми се стегна и се подготвих за атаката им. Нямаше начин досега да не са усетили присъствието ми.
Не се случи нищо. Проточих врат нагоре и видях, че продължаваха да говорят съсредоточено. Единият вампир отпи от чашата си и по миризмата, носеща се към мен, заключих, че е водка. В мига, в който отпи от течността, очите му ме пронизаха и сивият им метален отблясък ме накара да замръзна. Край, това беше. Скоро обаче той отклони поглед и се върна към разговора. Какво, по дяволите, ставаше тук? Нима вампирът не ме видя току-що? Така ли ще стои, няма ли да ме нападне?… Реших, че ще е престъпление да не се възползвам от шанса си и се втурнах надолу по стълбите, но един трясък ме закова на място.
— Не ме интересува колко силна е била, мамка му! — изкрещя единият и отново нещо изпука с оглушителен звук. — Ксения Петрова е била в ръцете ти! А ти си подвил опашка и си избягал като долен плъх! Но ти си точно това, нали Белич! Миризлив страхлив плъх! — кръвожадният обърна масата и чашите се строшиха на парчета на пода.
Когато се вгледах по-внимателно, ахнах. Миризливият страхлив плъх беше кръвожадният, който ме беше нападнал и съборил на земята. Гадното копеле беше избягало!
— Беше Мусчиев! — изхриптя. — Мусчиев я изпусна! После солдатите дойдоха…
Звучеше изплашен и начинът, по който се беше свил пред ядосания вампир, го потвърждаваше. Другият стоеше отстрани и се усмихваше. Представлението го забавляваше.
— Не ме интересува кой я е изпуснал! Ксения Петрова трябваше да е тук. Сега щях да я държа в ръцете си! Какво си мислиш, че ще стане, когато дойдат за нея и разберат, че я няма? Че си се провалил? — очите му светеха заплашително срещу провинилия се. — Ще ти направя услуга, ако те убия още сега.
— Шефе, не бях аз! Мусчиев не ни позволи да я пипнем! Искаше я! За себе си!
— Колко е удобно да виним труповете, нали, сръбски плъх долен? Не можахте дори една малка вестителка да ми докарате — вампирът се изплю и започна да обикаля в кръг около жертвата си. — Толкова ли си безполезен, Белич?
— Вестителката беше силна, шефе — рече и гласът му потрепери. — Не беше като другите. Съпротивляваше се сякаш беше от солдатите, разбираш ли?
— Ти си едно безмозъчно тъпо парче, Белич — рече презрително и го сграбчи за лицето. Ноктите му се впиха в сивкавата кожа и по бузите му потече тъмно червена, почти черна кръв. Вампирът се беше надвесил заплашително над него и го накара да коленичи на пода. — Петрова ми трябваше. А ти се провали — провлече с ледена нотка в гласа. — Моли се за живота си, плъх. Спечели живота си.
— Моля те, шефе! — изхриптя. — Няма да се проваля следващия път.
— За теб няма да има следващ път.
— Ще ти я доведа… — заекна. — Ще ти доведа още двайсет като нея… — замоли се и уви ръката си около китката, която го беше стиснала в желязна хватка.
— Не ми трябват други! — изкрещя и го изрита ожесточено в корема. — Трябва. Ми. Петрова! — продължи да стоварва ритниците си докато го държеше за яката на якето. Вампирът се сгърчи на земята.
— Малката кучка е упорита — рече третият вампир, който досега гледаше безучастно.
— Това не ме засяга — отвърна му и го изгледа яростно. — Нито тях. Искаш ли ти да им съобщиш, че не можеш да им я предадеш?
Третият кръвожаден стисна зъби и отстъпи крачка назад.
— Добре — рече след малко. — Е, Белич, щом няма други желаещи за това, утре сутринта ти ще съобщиш новината на Вълкан.
Вампирът, който сега лежеше на земята, се сгърчи. Подпря се с лакът на земята и понечи да стане, но главатарят им стовари тежкия си крак върху гърба му и го изтласка обратно на мръсния под.