Гледах го в мълчание, взирах се в него и в искреността, с която ми отвръщаше, а кръвта препускаше бясно по вените ми.
Сърцето ми отново биеше, така както никога досега. Не от ужас или страх, нито от ярост. Беше щастие. Лудо. Безумно. Като унесен в сън, той ме притегли бавно към себе си, толкова близо, че можех да уловя дъха му. Погледна ме и разбрах, че е видял отражението на думите си. Силата на откровението му бе изпитана в изражението ми. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Тялото ми се скова от напрежението, по гръбнака ми полази приятна тръпка.
— Ксения… — прошепна дрезгаво. — Искам те толкова близо до мен — въздъхна отчаяно.
Думите му се забиха като стоманени нокти в сърцето ми и го стиснаха. Агония. Сладка агония. Какво се случваше?… Той обхвана лицето ми с ръка и бавно, съвсем бавно, прокара пръст по овала на брадичката. Спря се на устните ми и се загледа в тях. Погледът му отразяваше цяла гама от емоции. Страст. Усещах я с всяка фибра на кожата си. Сливаше се с моето собствено желание и двете се преплитаха в нажежено кълбо. Докосна нежно с палец долната ми устна и затвори очи. Отпусна другата си ръка около кръста ми и едно последно придърпване ме притегли плътно до гърдите си.
Напрежението от близостта на телата ни ме побърка. Невъзможно беше да устоя на призива на тялото му — толкова силно, толкова изкушаващо. Дъхът му погали страните ми и полуотворените му устни докоснаха лицето ми. Топлината му запълзя по кожата ми и ахнах несъзнателно от чувствата, които събуди в мен. Потърка нежно нос в шията ми, а аз отпуснах глава назад, готова да му дам всичко, което поиска. Той въздъхна бавно, сякаш искаше да попие миризмата ми и с ръка на тила ми приближи лицето ми към своето. Очите му ме попиха и аз потънах в това морско синьо, което ме призоваваше от дълбините си. Устата му бавно се приближи към моята и най-накрая устните му докоснаха моите. Езикът му се плъзна нежно в устата ми. Бавно, агонизиращо. Потърси моя и ме погали с влажна топлина. Копнежът по него се вряза в гърдите ми само при вкуса, който остави в устата ми. Отначало целувката му беше нежна, но постепенно, с всяко едно движение на телата ни, ставаше все по-жадна, докато накрая не ме погълна. Отново и отново… Топях се в горещината на устните му — непреклонна, всепоглъщаща. Тялото ми копнееше за допира на ръцете му. Устните ни се вплитаха все по-дълбоко и настоятелно, сърцето ми спираше и отново се съживяваше от възбудата. Ръцете на Игор галеха всяка частица от кожата ми и после отново се впиваха нетърпеливи в нея.
Той се отпусна назад и легна на леглото като ме притегли към себе си. Притисна ме силно към гърдите си и обхвана властно бедрото на крака ми, така че да го прехвърли и да усетя възбудата му. Усещането на същата тази сладка агония пропълзя по вътрешностите ми и гърбът ми се изви назад от сладък копнеж да се предам напълно. Исках да ме обхване, да бъде навсякъде по мен и вътре в мен. Плъзна ръка по гърба ми и се спря на талията. Галеше с пръсти лицето ми, шията, раменете. Тялото ми беше оголен нерв и всеки негов допир го запращаше в пристъп на болезнен екстаз. Претърколи се и ме затисна под себе си. Усетих тежестта му и го обгърнах с крака. Исках да му отдам тялото си. Да се отворя за него и за всичко, което копнееше да стори с мен. Той прокара пръсти по ластика на пижамата ми и се спря точно на границата с бикините. Разтреперих се от интимността на жеста. От нежността, която ме докосваше.
— Ксения… — въздъхна и ме погледна все така отчаяно. — Толкова си изящна. Божествена си.
Преглътнах тежко и го придърпах по-близо до себе си. Исках да усетя тялото, което така желаех. Копнеех да ме завладее така, както беше завладял сърцето ми.
— Толкова искам да те почувствам, Ксения…
Езикът му обходи устните ми и властно ги разтвори, за да се преплете с моя. Повдигна горнището на пижамата и прокара ръка през корема ми. Влажните му устни преминаха по кожата ми като копринена милувка и се насочиха към гърдите. Усещах дъха му. Дишаше накъсано и притискаше трескаво тялото си към мен.
Прокара нетърпеливо пръсти по вътрешната част на бедрото ми и насочи ръката си нагоре. Извих гръб от наслада под допира му и потърсих да видя лицето му. Очите му бяха потъмнели.
Изведнъж се отдръпна. Без да откъсва жадния си поглед от мен, думите се изтръгнаха задъхано от устата му сякаш не искаше да ги изрича на глас:
— Не можем, Ксения… — каза накъсано.
Изглеждаше като че се събужда от дълъг сън. Аз бях все още замаяна от близостта на телата ни и от възбудата, която туптеше във всяка моя клетка. Едва успях да събера мислите си.
— Не ме ли желаеш? — очите му отново се впиха страстно в моите, но устните ни останаха разделени.