— Той ли ти каза? — стрелнах я с очи.
— Да. Но се чуди как ще приемеш поканата му.
— Не ми се иска да му давам надежди за нещо повече — казах смръщено и започнах да събирам опаковките от новите покупки на Зоя.
— Става въпрос за Новогодишния бал на Ордена, Ксения — отвърна сериозно. — Не те кани, за да му станеш гадже.
— Я стига, докога ще възхваляваш този глупав бал?! — казах и метнах по нея кутията от обувките ѝ.
— Глупав или не, всички вестители и пазители ще се съберат тук. Ако на помена за Пророчицата Палатата ти се е сторила тържествена, почакай да видиш какво ще се случи утре. Москва е много красива в навечерието на Нова година — каза с усмивка.
— Да се надяваме, че този път всичко ще мине без произшествия.
— Произшествията те следват навсякъде, Ксения — повдигна вежда срещу мен. — Добрата новина е, че сме свикнали с това.
В същия момент на вратата на стаята ми се почука и аз се запътих да отворя. Беше Майкъл. Изненадах се да го видя, но той явно не забеляза. Очите му се плъзнаха по тялото ми и чак сега се сетих, че бях облечена само с един сатенен халат. Погледът му зашари от лицето ми към деколтето и после слезе към голите ми крака, които се подаваха изпод цепката на черния плат, който стигаше почти до земята.
— Ъм… Здравей — каза ми сконфузно и ми се стори, че се притесни.
Аз се усмихнах и се загърнах по-плътно с халата.
— Здравей.
— Заета ли си? — попита ме и продължи да ме гледа неловко.
— Всъщност… тъкмо се канех да си взема вана — отвърнах, надявайки се сам да предложи да намине друг път. Далеч в бъдещето.
— Тогава ще бъда кратък. Минах, за да ти оставя това — той ми подаде голям хартиен плик, целият изпъстрен със сребърни коледни звездички.
Поех го колебливо и погледнах учудено.
— Какво е това? — запитах и го отворих. Извадих обемист червен пуловер. — Коледен пуловер? На снежинки… — усмихнах се.
— Знам, че не успя да отпразнуваш Коледа на двайсет и пети, а и глупавите руснаци празнуват през януари. Сетих се, че ми каза колко много обичаш да носиш такъв пуловер, когато празнуваш коледните празници — отвърна все още притеснено.
Не знаех какво да кажа и затова продължих да се усмихвам, обзета от еуфория и радост.
— Майк, това наистина е много мило — отвърнах трогната. — Запомнил си…
Той най-накрая се поуспокои и ми отвърна топло:
— Дано съм успял да повдигна коледния ти дух дори и с малко закъснение.
Аз се замислих за миг и се отдръпнах от вратата подканващо.
— Искаш ли да влезеш? — запитах го.
Той се поколеба и накрая кимна.
— Я виж ти! И Майкъл се присъедини! — възкликна престорено еуфорично Зоя.
— Не знаех, че си тук — каза ѝ сухо.
— Спокойно, тъкмо се канех да си тръгвам. Ксения искаше да релаксира във ваната — бързо отвърна и стана.
— Какво ще кажеш вместо да си тръгваш, да извикаш Юри? — предложих ѝ и размахах една бутилка висококачествена руска водка пред лицето ѝ.
Очите ѝ светнаха.
— Надушвам щур купон — каза и разтегли усмивка възторжено.
Няколко часа по-късно, доста след полунощ, Зоя и Юри залитаха напред-назад пред вратата и вече от десет минути се сбогуваха с нас. Кикотеха се като тийнейджъри и едва си поемаха въздух между пристъпите от смях. Майкъл се беше загледал в мен някак прекалено съсредоточено и се опитвах да се отскубна от погледа му, въпреки че тайничко ми харесваше начина, по който ме гледаше.
— Лека нощ, Ксения — рече след малко.
Бавно приближи ръката ми към устните си без да отделя очи от моите. Целувката му бе деликатна и нежна и аз останах загледана с полуотворена уста. Направи няколко крачки заднешком, все още вперил взор в лицето ми. Изражението му беше неразгадаемо. Гърдите ми се надигнаха развълнувано от тръпката, която пробяга по тялото ми. Хлопнах вратата след като излезе и се проснах уморено на леглото. Затворих очи. Какво, по дяволите, ти има! Сама не знаеш какво искаш!
— Идиотка! Пълна идиотка! — рекох на глас.
Загледах се през прозореца в дърветата, които снегът, завалял вечерта, беше покрил като с бяла пелена. Всичко изглеждаше толкова нереално, толкова далечно. Не можех да си спомня кога спрях да мисля за живота си в България. Кога започнах да възприемам бъдещето си тук, а не там. Бях ли предателка, че толкова скоро забравих за приятелите си? За дома си? Бях ли нечестна спрямо Майкъл? Прецаках ли Игор?
— Никаква водка повече — отсякох. — Нито капка дори!