На следващия ден се събудих почти по обяд със страхотно главоболие и известна доза неудобство от начина, по който бях позволила на Майкъл да флиртува с мен. Ако дните се познаваха по сутрините, то днес щеше да бъде сериозно изпитание. Носех се като буреносен облак из коридорите на Палатата и се чудех дали сред суматохата от предстоящото празненство довечера щях да намеря някой вестител, с когото да упражня силите си. През последните дни бях пренебрегнала упражненията и въпреки че все още не ми се искаше да се замислям за въпросите, които ми се въртяха в главата, не можех да отлагам повече. Вампирите не се бяха отказали от мен. Даже напротив. Трябваше да се подготвя за предстоящата заплаха, защото те не пестяха усилия да се докопат до мен. Ако не можех да намеря отговорите другаде, сама трябваше да ги изкопча от тях.
— Ето къде си! — възкликна Зоя, задаваща се от кабинета на Романова. — Къде ли не те търсих!
— Отивам при Николаевич — отвърнах.
Тя ме изгледа намръщено.
— Защо, за Бога, би си причинила подобно нещо?
— Само той успява да ми помогне, когато искам да получа видение. Накъде си се запътила? — попитах като мярнах кутиите, с които се беше натоварила.
— Предложих на Романова да ѝ помогна с украсата — каза и издуха кичур коса от лицето си.
— Късмет с това — казах и побързах да избягам преди да ме е убедила да ѝ помогна с досадната подготовка за бала.
— Ще те намеря след това! Сърце няма да ти даде да ме оставиш да се оправям сама! — провикна се след мен.
Аз поклатих развеселено глава и се запътих към кабинета на Николаевич.
* * *
— Ксения, какво правиш тук? — попита Майкъл, след като отвори вратата.
Седях на прага му с буца, заседнала в гърлото, и изведнъж идеята да го потърся ми се стори много нелогична. Къде ми беше акъла?
— Всичко наред ли е? — попита и провеси глава през вратата, за да провери обстановката.
— Да, всичко е наред — отвърнах и зачоплих по рамката. — Досега бях при Николаевич, но и двамата не можахме да понесем лошото настроение на другия и предпочетох да отложа упражненията за другата година — казах като умишлено пропуснах да му спомена за видението, което бях получила. Майкъл ме изгледа въпросително. — Аз ъ-ъ… Трябва да ти кажа нещо — смотолевих.
Той продължаваше да ме гледа в очакване, а единственото нещо, за което можех да мисля, беше, че не трябваше да идвам тук.
— Да? — въпросително ме погледна и след секунда направи жест да вляза в стаята.
— Не, не. Благодаря ти. Ще съм кратка — усмихнах се сконфузено. — Работата е там, че… Зоя ми каза, че си искал да ме поканиш да бъда твоя дама на новогодишния бал — изтърсих.
Току-що осъзнах колко самонадеяно е прозвучала репликата ми и цялата пламнах от неудобство. Той само се ухили и ме погледна предизвикателно.
— Бях почти сигурен, че Зоя ще ти каже всичко, но не очаквах да дойдеш и да ми съобщиш факта, че знаеш за тези мои намерения — отвърна все още усмихвайки се.
Аз на свой ред се ухилих глуповато, като тайничко се надявах да потъна в земята. На секундата.
— Не, не дойдох за това. Исках да ти кажа, че ако още имаш такива намерения, то с удоволствие ще приема поканата ти — отвърнах и за първи път наистина вярвах, че ще бъда най-безцеремонно отрязана.
Той изглеждаше толкова объркан и аз веднага си помислих, че е поканил някоя друга. Дано само да не беше онази тъпа лигла Оля.
— Ксения, това е доста… необичайно — заекна той и се почеса по главата.
— Да, да, знам — побързах да отвърна. Вече си се представях как лазя по корем от унижение. — Ти дори не си ме поканил, но си помислих, че няма нищо лошо в това двама приятели да отидат заедно и заедно да се справят с напрежението от цялата тази снобарщина.
Майкъл продължаваше да ме гледа развеселено, но след като видя, че бях на път да се пръсна от неудобство, се приближи предпазливо до мен с демонстративно свити на фуния длани и подшушна на ухото ми:
— Спокойно, Екс. На никого няма да кажа, че ти си ме поканила — след това се засмя и взе ръката ми. — Тази вечер, Ксения Петрова, ще бъде началото на една истинска руска приказка, в която Вие, красива принцесо, ще играете главната роля — наведе се и я целуна театрално.
— Господи, Майкъл, престани. Беше ми достатъчно трудно да дойда тук, за да ме подлагаш сега и на това — погледнах го умолително. — Отиваме на бала само като приятели, ясно? — предупредих го строго.
— Приятели. Ясно! — каза небрежно и ме подкани да си тръгвам. — Хайде, Ксения, ти може да не спазваш етикета и да разчиташ само на естествената си красота, но аз имам да се приготвям за голямо зрелище довечера. Нямам време за приятели — и доволно се разсмя.