— Наталия, не смятам, че вестител или пазител би извършил това — отвърнах ѝ убедено. — Бил е някой натрапник, който се е слял с тълпата.
— Всички гости бяха по списък.
— Тогава някой е заблудил или подкупил охраната, която ги е проверявала. Бил е човек, нает от вампирите. Не мога да допусна…
— Ксения, бил е вътрешен човек! Случаен наемник щеше да бъде забелязан, нямаше да се впише. Освен това изпускаш най-важното. След нападението всички врати бяха затворени незабавно. Невъзможно е било да избяга. След като те е нападнал, той е останал на бала и се е слял с всички останали гости, които изпаднаха в паника от инцидента — очите на Романова светнаха гневно. — Игор се съмняваше отдавна. Не можеше да се довери на никого — повтаряше тя замислено.
— Може би е избягал през вътрешния двор на терасата, на която бяхме. Направил го е преди да разберете какво се случва в действителност — отвърнах в опит да придам някаква логика на ситуацията.
Тя ме погледна скептично, но замълча. Настъпи дълга пауза, в която Наталия просто се взираше напред, опряла ръка на челото си.
— Ксения, това, което не мога да си обясня, е защо ти си толкова търсена мишена — наруши тишината и се вторачи в мен.
Косъмчетата на врата ми настръхнаха и за миг си помислих, че може да прочете мислите ми. Макар аз също да исках да се домогна до истината в дъното на цялата тази история, не можех да допусна да разбере за вампира, който убих, за що то тогава щеше да ѝ стане ясно, че нещо с мен не е наред. Не можех да позволя да ме отведе при Тайния кръг.
— Може би заради цялата суматоха около пристигането ми кръвожадните са се почувствали застрашени. Решили са да се застраховат като се отърват от мен преди да съм се превърнала в усложнение за тях — отвърнах хладнокръвно, изненадвайки дори себе си. — Както виждаш, хората преувеличават способностите ми. Далеч не съм толкова надарена, колко то ми се носи слава.
— Не съм съгласна с теб — отвърна тихо. — Ти притежаваш способности, да. Но това, в което предстои да се развие силата ти, е това, от което се интересува обществото ни. Вера Крамаренко беше светило за нас. Тя беше стълбът, на който се уповаваше не само обществото на вестителите, но и самият Орден. И фактът, че се е свързала именно с теб, предшества нещо могъщо.
Наталия говореше пламенно и можех да се закълна, че напълно вярваше в твърдението си. В този момент чух как вратата се отваря и в стаята влезе Игор. И той като Наталия изглеждаше изненадващо изтощен, но се опитваше да го прикрие, за разлика от нея. Когато се приближи, единственото ми желание бе да скоча и да се хвърля в прегръдките му. Той обаче стоеше като закован и не отделяше очи от мен. Гледаше ме напрегнато и не можех да разгадая какво се върти в главата му. Наталия не помръдна от леглото, беше прекалено захласната от поведението му и също като мен се опитваше да отгатне следващия му ход.
Игор пристъпи бавно и се приближи с няколко крачки. Седна на леглото, след което се наведе бавно и спокойно, без да откъсва поглед от мен, протегна ръка и нежно погали лицето ми. Очите му продължаваха да се впиват в моите, вкопчили в плен и тях, и сърцето ми. На лицето му едва доловимо се появи нежна усмивка, която ми казваше повече от всички думи на света.
Моментът беше прекъснат от Романова, която внезапно реши да прочисти гърлото си. В очите ѝ се бяха появили сълзи. Тя се окопити и побърза да каже:
— Игор, мисля, че е време да отведеш Ксения със себе си.
Глава 27
Първоначално Игор изглеждаше объркан, но веднага разбра мотивите ѝ. Той кимна сдържано в съгласие и стисна нежно ръката ми. В този миг в мен се зароди една малка надежда, че не съм напълно ограбена от собственото си щастие.
— Игор, има ли начин да разберем кой се опита да ме убие? — попитах го спокойно, а той повдигна вежда изумен.
— Няма ли да ми кажеш първо как се чувстваш? — запита ме и ме погледна, едва сдържайки усмивката си.
— Знаеш, че съм добре — отвърнах машинално.
В същия момент се сетих, че Романова е в стаята и чува всяка една наша дума. В никакъв случай не исках да се усъмни какво всъщност представлявам и защо се възстановявам толкова бързо.
— Искам да кажа, че щом съм будна и съм тук, значи всичко е наред. Останалото ще се нареди — побързах да добавя и тайно хвърлих поглед към нея.
— Колко си спомняш от случилото се? — попита ме Игор и сбърчи чело от напрежение.
Мисля, че на него му беше по-трудно да мисли за това, отколкото на мен.