— Ако ме питаш дали съм видяла нещо преди момента, в който ме намушкаха с нож в корема — не. Не видях нищо. След това всичко е в мъгла, но бях в съзнание и си спомням как ме качихте в колата. След като потеглихме явно съм загубила съзнание.
Не исках да им споделям за съмненията си, че Пророчицата ми се е явила докато се отправях към оня свят. Или щяха да помислят, че съм луда, или по-лошо — да се засуетят около мен за поредното проявление на „дарбата“ ми.
— Не трябваше да правиш това — упрекна ме той. Аз го погледнах въпросително. — Казах ти колко е важно да останеш будна.
— Нямаше как да се преборя. От друга страна, явно не е било чак толкова важно, след като съм тук жива и здрава. Почти.
— Макар да изгубваше съзнание, отново се събуждаше. Почти през цялото време — отвърна ми той.
Аз се запитах защо не си го спомням, но веднага си помислих, че Крамаренко има нещо общо с това.
— Защо беше толкова важно?
— За да се бориш за живота си — стисна леко ръката ми. — Не мисля, че осъзнаваш колко сериозно беше положението ти — очите му задържаха настоятелно погледа ми. Вгледах се в ръката му, отпусната върху моята. — Помниш ли кой стоеше близо теб, когато излезе на терасата? Забеляза ли нечие конкретно лице? — продължи Игор.
— Не. Бях със Зоя, Майкъл и Юри, но останалите хора бяха с гръб към мен. Всички гледахме фойерверките, когато изгасиха светлините. Предполагам, че нападателят е чакал точно това, за да се промъкне до мен — отвърнах.
Игор кимна в съгласие, но замълча.
— Пазителите нищо ли не са открили? — попитах го с надежда, че поне има следа.
— Не. За съжаление нямахме право да задържаме гостите след като се случи инцидента. Очевидно старите традиции и привилегиите на днешните аристократи са по-важни от това да разберем кой сред нас е предател — отвърна и жилите на врата му се изпънаха.
Романова се изправи и започна да обикаля стаята.
— Макар да не можем да направим нищо в момента, вие трябва бързо да изчезнете. Не казвайте на никого къде отивате, дори на Ордена — каза тя решително.
Кършеше пръсти и място не можеше да си намери.
— Нима смяташ, че някой от Ордена, някой от твоите хора, може да извърши подобно нещо? — запитах я невярващо.
— Няма значение какво смятам. Може би никой от тях преднамерено няма да направи нищо срещу теб, но е вероятно отнякъде да изтича информация. Не трябва да споделяме нищо с никого. Не знаем кой ще слуша в това време — каза нервно и отново погледна през прозореца. — Аз ще се погрижа за останалото.
— Ще задават въпроси — обърна се към нея Игор.
— Не се тревожи за това сега — тя отново извърна очи към прозореца. — Важното е да запазим всичко скрито от недоброжелатели.
— Като Казимир Буковски може би? — отвърнах предизвикателно.
Наталия се обърна рязко към нас и ме загледа в недоумение.
— Дал ли ти е повод да смяташ, че би извършил това?
— А трябва ли да ми дава? — изсумтях. — Само като го погледна, и ми става ясно що за тип е.
— Ксения, не можеш да хвърляш обвинения току-така — отвърна ми и си помислих, че най-накрая старата Романова се е завърнала. Тази, която обичаше да ме поучава и критикува.
— Току-що ми каза, че не можеш да бъдеш сигурна в лоялността на самия Орден. Буковски не е дори негов член! Какво те кара да мислиш, че е неспособен да се опита да ме убие? — отвърнах ѝ.
Само мен ли ме побиваха тръпки от този мазник?
— Казимир Буковски е много надарен вестител! Той е потомък на уважаван и изявен род и досега е бил само в помощ на Ордена! — защити го на мига, а след това продължи по-неуверено. — Освен това е мой стар приятел и аз го познавам много по-добре, отколкото който и да е друг човек.
Стори ми се, че самата Романова се смути от казаното, но реших да си замълча. Ха, ще ти е за първи път! Интересно докъде се простираха приятелските им отношения и колко ли отдавна е било това. А може би все още продължаваше. Беше ми странно да си помисля, че изобщо някой мъж би могъл да спечели сърцето на Романова. След като открие къде го е скрила, разбира се.
— Наталия, преди известно време ми каза да не позволявам на личните ми отношения и чувства да замъглят преценката ми — намеси се Игор и в този миг поисках да се завия през глава.
Какво сега, щяхме открито да съобщаваме на целия свят, че съвсем малко ни трябва да нарушим един от най-строгите и стари закони на общността?
— Знаеш, че Буковски е хитър и много амбициозен. Контактите му се простират отвъд нашите хора.
Наталия го стрелна с укорителен поглед.
— Казимир е помогнал и на много хора, да. Не само на вестители и пазители, сред които и твоя баща, Алешкин — при думите ѝ Игор сякаш застана нащрек и тялото му се напрегна.