В дъното на стаята започваше коридор, който свършваше с тясно стълбище, водещо към втория етаж. От двете страни на коридорчето имаше врати. Едната стая беше баня — която за мой ужас беше покрита с мухъл и миришеше ужасно. От другата страна се намираше кухнята. Прозорците бяха големи и през деня биха могли щедро да дарят помещението със светлина. Беше боядисана в жълто. Малкият барплот беше покрит със зелена ламперия. Зелени бяха и масата и двата стола около нея. Имаше стара печка Лъгсъва, нисък хладилник Минск и няколко шкафа. Мивката беше голяма и беше поставена пред прозорците с изглед към горите в далечината.
Качих се на втория етаж и с изненада установих, че имаше само едно-единствено помещение — просторна спалня с огромно високо легло. Нетипично за къща в провинцията. Дървеният под беше застлан със запазен килим в червени тонове, а две от стените бяха боядисани в бяло. Другите две, тези които бяха близо до спалнята, бяха покрити до тавана с тъмна дървена ламперия. Явното присъствие на дърво придаваше изтънченост на помещението и създаваше уютна атмосфера. Под прозорците, покрити с нежни дантелени пердета, беше поставен дълъг миндер, застлан с червена покривка и малки възглавнички. В дъното на стаята стоеше висок четирикрилен гардероб от същото тъмно дърво като ламперията. Като цяло това се превърна в любимата ми стая.
Макар всичко да имаше нужда от основно почистване, престоят тук нямаше да е толкова зле. Излязох от стаята и забелязал друга врата точно преди да сляза по стълбището. Отворих я, но открих вътре само малък прашен килер с няколко етажерки по стените, кашони, пълни с боклуци, и купища стари якета, гумени ботуши и парцали. Слязох на долния етаж и заварих Игор клекнал пред камината, опитвайки се да разпали огън.
— За щастие коминът не е задръстен и ще можем да се стоплим — отвърна след като видя, че съм се присъединила към него.
— Чудесно — отвърнах и се загледах в красивия му профил, осветен от разпалващата се жар в камината.
Почти никога нямах възможност да го видя отпуснат, но сега сякаш по лицето му се беше изписало спокойствие. Мисълта за това стопли сърцето ми и седнах с кръстосани крака на пода до него. Той ме погледна вяло и се усмихна.
— Как е положението на горния етаж? — запита.
— Доста… неочаквано — отвърнах.
— Толкова ли е зле? — попита и сбърчи чело.
Няколко от съчките в камината изпукаха.
— Напротив. Спалнята е в най-добро състояние от всичко останало — заиграх се с една клечка и започнах да чертая кръгове с нея по дъските на пода.
— А останалите стаи?
— Няма други стаи горе. Само един килер.
Той се вгледа в мен, но когато извърнах очи към него, обърна лице към огъня и кимна.
— Изглеждаш уморена. По-добре си легни, а аз ще се оправя с останалото — с грациозна походка отиде до саковете и зарови в един от неговите. — За всеки случай взех няколко чаршафа. Не ми се струва добра идея да използваш тези, които са оставени тук.
Той ми ги подаде и започна да търси нещо друго в една от торбите.
— Ще отида да оправя горе. Къде са твоите завивки? — запитах го.
— Не се притеснявай, ще се оправя — отвърна кратко и се запъти към дивана.
Провери дали диванът разполага с механизъм за разтягане, но измърмори нещо под носа си.
— Какво има?
— Мокър е. Или влагата тук е убийствена, или някъде таванът протича.
Погледна нагоре да провери откъде може да има теч, а аз от своя страна го гледах невярващо.