— Нима смяташе да спиш на това нещо? — изумих се.
Той ме погледна объркано.
— Не изглеждаше толкова зле допреди малко.
— Игор, леглото горе е достатъчно голямо да побере цял футболен отбор. Нищо няма да ти стане, ако спиш в него — отвърнах нервно.
Той въздъхна едва доловимо и се стегна.
— Ксения, не искам да водим този спор.
— Няма никакъв спор — прекъснах го. — Мисля, че добре умея да се владея и ако смяташ, че ще ти налетя докато спиш, си се излъгал — обърнах се рязко и зарових в един от саковете му.
— Какво правиш?
— Търся завивките ти — отвърнах ядно.
— Не смятам, че ще ми налетиш, ако спя в едно легло с теб. Не искам обаче да се чувстваш неловко по време на престоя ни тук. Повярвай ми, нямам нищо против да спя на дивана — каза малко по-хладно отколкото ми се искаше.
— Да, знам, че нямаш нищо против. Опази Боже да легнеш дори в една стая с мен — завъртях очи и продължих да ровя в нещата му.
— Какво ти става? — запита ме и хвана ръцете ми.
Аз се вгледах в очите му и стиснах зъби.
— Нищо не ми става.
— Отговори ми — каза твърдо и очите му светнаха.
— Виж, знаеш, че изпитвам известна вина за положението, в което те въвлякох. Няма да спиш на този мухлясал продънен диван! Искам да се чувстваш удобно.
— Аз искам същото за теб — отвърна без да разхлабва хватката около китките ми.
— Значи няма проблем и двамата да се чувстваме удобно — отвърнах настоятелно, а в отговор челюстта му трепна. — Правиш от ситуацията по-голям проблем, отколкото е. Качи се да спиш горе — настоях.
Той остана загледан в мен без да обели дума.
— Може да побере цял футболен отбор, така ли? — ъгълчетата на устните му трепнаха в лукава усмивка.
Аз си отдъхнах с облекчение.
— Точно така. Остава да измислиш как да ме стоплиш — намигнах му и се запътих нагоре. За миг видях паниката в очите му и се разсмях. — Просто се шегувам, Алешкин — провикнах се от стълбите.
Дълго време не можах да заспя. Бях застлала леглото с чисти и меки чаршафи и за моя изненада долових аромата на жасмин. Бях облякла дългата си сатенена нощница, но след като установих, че в стаята е прекалено студено, станах и се преоблякох в памучна тениска и дълго долнище на пижама. И без това нямаше значение как ще изглеждам. Игор най-вероятно щеше да се завие през глава и да легне в най-отдалечения край.
Без да се опитвам да потискам раздразнението си, загасих шумно лампата и се стоварих тромаво в леглото. Игор все още беше долу и можех да се усамотя в мислите си. Най-накрая бях успяла да се измъкна от Палатата на Ордена, но какво бях постигнала — бях заменила единия затвор с друг, но тук не можех да видя приятелите си. Бях сама. Трябваше да говоря с Игор и да разбера по-нататъшните му планове. Трябваше да науча какво смята да прави. Не би могъл да си мисли, че бих стояла тук като затворник. Едва ли смяташе да се крием до края на живота си. А и той имаше задължения, които не включваха мен. Какво щеше да направи? Да ме посещава всеки уикенд, докато аз отглеждам домати в градината и храня кокошките? Утре. Утре щяхме да поговорим и да разясним ситуацията.
Докато размишлявах върху начина, по който би протекъл разговора ни, дочух стъпките му по стълбището. Макар да стъпваше далеч по-леко и тихо от нормален човек, с времето ми беше станало по-лесно да долавям приближаването и присъствието му. Всичките ми сетива се бяха настроили на неговата честота и трудно можеше да ме изненада. Останах неподвижна в леглото и реших да не го притеснявам като му показвам, че съм все още будна. Той отвори вратата и застина на място. Имах чувството, че оглеждаше стаята и преценяваше обстановката. След малко го чух как отива до прозореца и проверява дали е напълно затворен. Обърна се към мен и усетих как ме завива с още едно одеяло. Мина от своята страна на леглото и долових шумоленето от свличащите се от тялото му дрехи. Отметна завивките и матракът потъна под тежестта му. Намести се с лека въздишка и стаята потъна в тишина. Ароматът на мускус, примесен със свежата миризма на собствената му кожа, достигна до сетивата ми и ме опияни. След няколко дълги мига мълчание, гласът му наруши тишината.
— Лека нощ, Ксения.
Аз се усмихнах и прошепнах:
— Лека нощ, Игор.
* * *
Сепнах се от усещането, че земята се върти. Беше прекалено горещо и гърлото ми беше пресъхнало от жажда, примесена с изригващ на талази огън. Опитах се да навлажня устните си с език. Протегнах инстинктивно ръка към гърлото си, но беше прекалено горещо, за да я движа и тя се отпусна предателски до тялото ми. Жаждата се превръщаше в болезнено мъчение и след секунда усетих как хиляди игли се забиват по цялата ми кожа. Задушавах се. Не можех да изтърпя и секунда повече. Кожата ми пламтеше и исках да разкъсам дрехите си, да ги махна от тялото си, плувнало в обилна пот. Вода… Исках поне капка вода.