Земята се разтресе още повече и дрезгав шепот се загнезди в мозъка ми. „Няма къде да се скриеш“, шепнеше. Млъквай, нещастнико! Само ако можех да сваля тези дрехи… „Няма къде да се скриеш“, повтаряше. Огънят в гърлото ми лумна в безмилостни пламъци и обхвана устата ми. Господи, какво беше това?! „Ще те намерим. Защото трябва да умреш!“ — изсъска леден глас в ухото ми. „Писано е да умреш!“, извика противният глас и полази вътрешностите ми. Пламъците обхванаха сърцето ми като пръсти в стоманена хватка и стиснаха силно. Писъците задращиха по пламналото ми гърло и ми причиниха още по-голяма болка. Пищях. Безпомощно крещях от болка, а земята се разтресе под мен. Вода! Отворих рязко очи и се огледах в тъмнината. Всичко беше премрежено и неясно, тялото ми трепереше. Раздвижих пръстите на ръцете си и се заопипвах трескаво, но една здрава ръка ме обхвана и повдигна главата ми.
— Ксения — изстена Игор и се вгледа в очите ми. Лицето му ми се стори изкривено от болка. — Ксения, събуди се!
— Будна съм — отвърнах прегракнало.
— Какво се случи, Ксения? — запита ме умолително. — Кажи ми!
— Аз… Нямам никаква представа — отвърнах и се опитах да се освободя от ръцете му.
Чувствах се като в капан. Опитах се да стана от леглото, но се оказа, че лежах на пода. Игор беше светнал лампата в стаята. След миг на стъписване се опитах да осъзная какво се беше случило. Седях на пода в огромна локва, дрехите бяха полепнали по тялото ми. От сплъстените кичури около лицето ми капеше вода, която се стичаше по раменете и гърдите ми. Приличах на развалина. Изведнъж усетих как тялото ми се стегна от студ. В краката ми се търкаляше празен леген. Игор стоеше като ударен от гръм пред мен и се взираше безпомощно в жалката картинка, която представлявах. Понечих да кажа нещо, но замълчах. Какво, по дяволите…
— Добре ли си? — попита ме шокирано. Кимнах бавно и инстинктивно се обгърнах с ръце. Той проследи движението ми и ми подаде ръка, за да стана. — Преоблечи се преди да хванеш пневмония.
Тръгна да излиза от стаята, но се спря на вратата и се обърна към мен сякаш да се увери, че наистина ще го направя, вместо да се строполя на пода. Аз се запътих към сака си, който още не бях разопаковала, и започнах да ровя за някакви сухи и чисти дрехи. Той затвори вратата след себе си, но не чух да слиза надолу по стълбището.
— Още ли си там? — попитах го с все още прегракнал глас.
— Да — отвърна глухо.
— Всичко е наред — казах сухо. Кое му беше наред?
— Кажи ми като си готова — отвърна.
— Не съм си взела хавлия. Трябва да се подсуша — казах и се заозъртах из стаята.
— Вземи от сака ми — отвърна все така глухо.
Звучеше изтощен. Ако не го познавах бих казала, че е изплашен.
— Можеш да влезеш — подканих го, след като бях облякла някакво долнище на анцуг и широка бяла тениска с надпис Happy Days.
Игор погледна тениската ми и изсумтя. Приближи се близо до мен и се вгледа внимателно в лицето ми. Търсеше погледа ми. Изглеждаше разтревожен, но и някак стъписан. Изражението му ме плашеше повече отколкото това, което се беше случило преди малко.
— Ти ли изля легена с вода върху мен? — попитах го притеснено.
Той кимна и продължи да се взира в очите ми. Челюстта ми бе стегната, а стойката напрегната.
— Защо го направи? — попитах го внимателно.
Той протегна ръка към мен, но изведнъж я отдръпна.
— Защото пищеше от болка и повтаряше, че искаш вода — отвърна тихо.
Погледнах го объркано.
— И реши да ме залееш със студена вода? Защо не се опита да ме събудиш? — възкликнах.
— Защото не спеше — отвърна и устните му трепнаха.
Стоеше все така неподвижен, изправен пред мен.
— Напротив, спях. Събудих се след като ме заля с водата.
— Не спеше, Ксения — шепнеше. — Очите ти бяха отворени и изглеждаше все едно гориш на клада — отвърна по-развълнувано. Молеше ме за вода, молеше ме да изгася огъня.
Докосна съвсем леко рамото ми. Аз го погледнах невярващо.
— Какво говориш, Игор? Всичко беше просто сън.
Той се пресегна, за да ме прихване и ме поведе към леглото. Седна до мен и въздъхна.
— Ксения, никога не съм виждал по-плашещо нещо — каза и разтърка слепоочията си. — Ти пищеше от болка. Гърчеше се и ме умоляваше да ти помогна! А аз не можех да направя нищо! — продължи той, но накрая гласът му заглъхна.