— Къде отиваме? Какво мислиш да правиш? — запитах, опитвайки се да прикрия връхлетялата ме истерия.
— Първо трябва да ти намерим дрехи — отвърна. — Не може да стоиш така. Качвай се.
— Искам да знам къде отивам.
— Ксения, не е безопасно да се заседяваме на едно място. Опитват се да те открият — отвърна нетърпеливо.
— Защо просто не отидем вкъщи? Ще си спестим много главоболия.
Беше странно да казвам „ние“, но знаех, че не можех да му се измъкна толкова лесно. А и ако искаше да прави нещо с мен, досега да го беше направил. Какво толкова можеше да се случи, ако го поканех в апартамента си?
— Защото кръвожадните много добре знаят къде живееш. И след като днес убих един, ще са подготвени — той се обърна към мен с мрачно изражение. — Повече не можеш да се върнеш там. За теб няма път обратно.
От думите му сърцето ми прескочи. Беше истина, макар и болезнена. Нещата нямаше как да се върнат постарому. Прокарах отчаяно ръце през сплъстената си коса.
— Ще си намеря ново жилище — отвърнах.
Какво се очакваше да направя, за да се спася?
— Наистина ли мислиш, че това ще ти помогне? — запита невярващо и излезе от колата. Приближи се и ме загледа. — Няма да се спрат пред нищо. Убили са майка ти и баща ти. Опитаха се да убият и теб. Няма да се откажат, докато не го направят.
— Значи вече съм мъртвец! Това ли казваш? — извиках.
Чувството на безсилие се засилваше с всяка негова дума.
— Остави ме да ти помогна — отвърна решително. — Мога да ти помогна.
— Как? — запитах го уморено и очите ми се напълниха със сълзи.
Страхът пъплеше по тялото ми, кожата ми настръхна. Той видя моята реакция и свали шлифера си. Наметна го върху раменете ми и отвърна тихо:
— Мога да те отведа в Москва. Там е различно.
— Москва? За нищо на света! — отвърнах, шокирана от отговора му. — Побърка ли се? Как очакваш да захвърля живота си тук? Не познавам никого в Москва. Никого в цяла Русия!
— Там има към кого да се обърнеш. Ще те запозная с хора, които могат да ти помогнат. Други като теб — отвърна Игор търпеливо.
— Няма да ходя в Русия! — отсякох. — Трябва да има друг начин.
— Няма. Съжалявам, но тук не мога да ти предложа защитата, която ще получиш там.
Погледът му ме объркваше. Звучеше искрен, изглеждаше така, сякаш наистина искаше да ми помогне. Но предложението му беше прекалено. Идеята да зарежа всичко тук и да отида там ми се струваше абсурдна.
— Каква защита?
— Ще те заведа на място, защитено от кръвожадни. Място, където няма да могат да се доберат до теб. Ще те пазят хора, обучени за това — отвърна.
Направи ми впечатление, че избягваше думата „вампири“. Може би не бе прието да се използва в средите, които знаеха за тях.
— Какви са тези хора? — побързах да попитам.
Той отклони поглед.
— Хора като мен — отвърна след няколко секунди колебание.
Погледнах го мълчаливо и се опитах да осмисля казаното.
— Значи ти си обучен за това? Да убиваш… вампири? — запитах колебливо.
Той кимна.
— Защо?
Игор ме изгледа въпросително и наклони глава леко настрани.
— Защо съм обучен? Или защо ги убивам?
— Защо си обучен. Ясно ми е защо ги убиваш.
— Защото някой трябва да бъде — отвърна сухо. — Защото трябва да има баланс.
— Какви са тези уклончиви отговори? Какъв баланс? — възкликнах, подразнена от недомлъвките му.
— Ксения, трябва да тръгваме. Ще отговоря на всичките ти въпроси, но не тук. Не сега — отвърна решително. — Качи се в колата. Ще хванеш пневмония — добави по-меко.
— Искам да ми отговориш сега. Не може да искаш да отида с теб в друга държава само защото си казал! Какво очакваш? Да приема всичко само на честната ти дума?! Познавам те от пет минути, четири от които ме държа в плен! — отвърнах му жлъчно.
— Не се ли доверяваш на себе си? На това, което видя и усети? — запита ме предизвикателно в отговор.
— Не знам на какво да вярвам! Осъзнаваш ли колко налудничаво звучи всичко? — махнах с ръка и закрачих.
— Забрави ли какво се случи преди малко? Кръвожадният, който те нападна, не беше плод на въображението ти — отсече.
— Откъде да знам, че наистина е бил… кръвожаден? Много по-вероятно е да си измисляш всичко! Опитваш се да ме манипулираш, затова ми наговори всички тези глупости! За да замина с теб в Русия!
Мислите ми се лутаха хаотично и паниката вземаше връх. Игор ме гледаше все едно бях луда и се приближи по-близо. Аз се отдръпнах инстинктивно, но той ме хвана за ръката.