— Например нападението над манастира в Драгалевци. Ордите вампири, които са по следите ми и се опитват да ме убият. И най-вече — подчертах аз — вампирите, които убиха родителите ми, и този, когото трябва да убия аз.
— Това не е нещо, с което можем да справим в момента — отвърна кротко Игор сякаш си говорехме за вероятността за дъжд в понеделник.
— Но не е и нещо, което да игнорираме. Не виждам какво друго правя тук, освен да се крия като беглец. Дори в кошмарите си осъзнавам, че няма къде да се скрия.
— Това не е било кошмар — отвърна сериозно Игор.
— Още по-зле тогава. Знаеш, че не мога да се крия вечно. Вместо това трябва да направя нещо. Не си ли се замислял, че няма да е зле да ми предадеш някои от безценните ти техники за нападение? — заговорих нетърпеливо.
Очите на Игор притъмняха още повече.
— Единствените техники, които ще ти предам, е как се заключват белезници на една непокорна девойка — изсъска.
— Я стига! Не си ми баща, че да ме поучаваш! От друга страна, ако си падаш по садо-мазо, намери си някоя друга кандидатка — отвърнах жлъчно и впих яростен поглед в него.
Той ме изгледа свирепо, погълна остатъка от уискито в чашата си и я стовари шумно на масата. Потърка нервно длани в дънките си и продължи да ми хвърля погледи под формата на светкавици. Дълго обмисляше следващите си думи.
— Кълна се в Бога, че някой път просто ми иде да те заключа в някоя шумоизолирана стая. Ако смяташ, че съм те довел тук, за да ти показвам как да отсечеш главата на кръвожаден, не си познала. И ако си мислиш, че можеш да ме изиграеш, пак не си познала. Явно си забравила колко убедителен мога да бъда и хич не ми се иска да ти го напомням — ледени нотки се прокрадваха издайнически в дрезгавия му глас.
Привидно стоеше спокоен, но можех да позная по опънатите жили на врата му, че е бесен. Хвърляхме си ожесточени погледи докато накрая той не стана рязко от фотьойла и не се отправи към стълбището. Обърна се за миг и отново ме погледна.
— Що се отнася до садо-мазото, мисля, че този твой гняв би могъл да влезе в употреба — рече и стъпките му отекнаха нагоре към спалнята.
Аз му хвърлих свиреп поглед и вдишах дълбоко, за да уталожа обзелия ме яд. Всичко това беше безсмислено! Защо ми беше да идвам тук, след като нищо нямаше да се промени? Трябваше да има нещо по силите ми, което да сторя. Ако не беше готов да ме научи да се защитавам от вампирите, трябваше поне да намеря начин да открия онези, които убиха родителите ми. Ако тръгнех оттам, щях да проследя нишката и да разбера защо ме преследват. Щях да намеря онзи, който ме искаше мъртва и тогава щях да сбъдна видението. Може би тогава щях да се освободя.
Мислите ми препускаха от една посока в друга и ми беше трудно да се съсредоточа. Имах чувството, че нещо ми убягва. Пропусках нещо важно, а то беше там, точно под носа ми. Защо Вера се беше свързала с мен? Защо продължавах да усещам присъствието ѝ? Какво искаше да ми каже? И какво се опита да ми каже Алегрина последния път когато я видях? Каква беше тази опасност, по-страшна от кръвожадните, която беше надвиснала? Каква беше моята роля в раздвижването на силите на вампирите? Защо им бях необходима?
Обяснявах си странните видения, които получавах, с нарастването на силата, за която говореха всички. Може би способностите ми достигаха граница, където бъдещето се сливаше с настоящето и се пренасях по-надълбоко, отколкото беше нормално за другите вестители. Но защо точно аз? Какво беше значението на кошмара от снощи? Игор каза, че това не е било кошмар. Да, може би беше видение. Мисълта, че това наистина би могло да ми се случи, ме накара да се скова от ужас. Нямаше начин да изтърпя тази болка отново. По-добре беше да умра преди това.
Взирах се невиждащо в огъня, а часовете минаваха. Главоблъсканицата, в която се бяха превърнали разсъжденията ми, ме изтощи и клепачите ми започнаха да натежават. Игор не се появи през остатъка от вечерта и помислих, че вече е заспал. Никак не ми се искаше да си лягам. Не знаех какво ме чакаше в съня. Надигнах се неохотно от фотьойла и се запътих нагоре. Надявах се поне, че гневът му бе преминал. Не ми беше до спорове с него, особено когато трябваше да се разкъсвам между стремежа да се противопоставя на волята му и желанието да се поддам на агресивното му обаяние.
Въртях се в леглото и се намирах на границата между будното състояние и съня. От време на време предметите около мен оживяваха и тогава разбирах, че съм се унесла. След като дълго се взирах с премрежени очи в гърба на Игор, накрая умората ме надви.
Изведнъж отворих очи сякаш нещо ме пробуди внезапно. Заслушах се и не долових нищо необичайно. Беше тихо. Стаята бе потопена в мрак и дори лунната светлина не можеше да си проправи път през спуснатите завеси. Отпуснах се в леглото и точно преди да се опитам да заспя отново, осъзнах, че Игор го нямаше. Бях сама. Изправих се рязко и скочих на крака. Нещо не беше наред. Слязох надолу по стълбите и се огледах в дневната. Проверих в кухнята и в банята. Къщата беше празна.