— Ксения, позволи ми да дойда до теб — замоли ме. Очите му бяха завладени от болка и съжаление. — Моля те, мила. Нека да дойда при теб.
Аз го гледах безмълвно, подвластна само на пристъпите на плач и на мъката, която стягаше сърцето ми. Не можеше да бъде вярно. Как можех да бъда дъщеря на пазител и вестител? Как можех да олицетворявам всичко грешно и противоестествено? И през това време Игор е знаел за това. Как е могъл да ме гледа изобщо? Той се пресегна към мен и ме придърпа в ръцете си. Тогава сякаш стената се пропука и цялата горчилка, тъга и болка се изляха наведнъж. Раменете ми се разтресоха под напора на риданията ми, а гърдите ми се надигнаха в неумолим пристъп на безсилие. От гърлото ми се изтръгнаха нечленоразделни звуци. А болката се засилваше, защото дори сега сърцето ми изневери. Дори сега, след всичко, което научих за своята кръв, аз все още копнеех за утехата на Игор. Дори когато осъзнавах колко грешно бе да ме докосва, исках да усетя топлината му, да вдъхна от аромата му, за да притъпя болката. Да усетя, че не съм сама. Че съм жива, че съм аз. Той ме залюля в прегръдките си като малко дете, седнал на земята. Беше ме приютил и галеше безспирно косата ми, лицето ми. Бършеше сълзите ми и шепнеше утешителни думи.
— Аз съм тук, Ксения — прошепна нежно. — Имаш мен, миличка — обхвана нежно страните на лицето ми и го повдигна пред себе си. В очите му прочетох толкова много тъга, че се разтресох още по-силно. — Не плачи, мила, моля те — той ме притисна по-силно към себе си и подпря брадичка на главата ми.
Трябваше да се отскубна от тези ръце, които обичах толкова много. Но бях слаба. Копнеех единствено да го усещам. Чувствах се жива, само когато ме приютяваше с ласките си.
— Къде е той? — гласът ме предаде.
Взирах се безсилно в лицето му. По него премина сянка.
— Няма го, Ксения. Тръгна си.
Изпуснах въздуха от дробовете си с облекчение.
— Игор — гласът ми дойде от далеч, прегракнал и слаб, — нямам сили за това.
— Шшшт — пристисна ме нежно. — Толкова съжалявам, че научи по този начин, Ксения.
— Това не може да бъде вярно… — прошепнах, а той извърна лицето ми към своето.
— Няма значение, Ксения. Няма значение кои са родителите ти. Само ти имаш значение — погледна ме с такава решителност, че за миг успях да му повярвам. Но аз бях такава, именно заради тях.
— Не искам да бъда такава — простенах.
Той докосна бузата ми с палец и изтри сълзите, които се бяха стекли по нея.
— А аз не искам да бъдеш друга — отвърна пламенно. — Защото ти си идеална точно такава, Ксения. Ти си най-прекрасното създание, което съществува на този свят.
Гласът му бе изпълнен с нежност и копнеж. Вгледа се настойчиво в очите ми и сърцето ми се сви от мъка. Толкова много исках да му кажа за всички чувства, които изпитвах към него. Но не можех. Сега вече осъзнавах последиците от факта, че имах нещастието да се влюбя точно в него.
— Ти си пазител — пророних. Трудно ми бе да събера мислите си. — Не можеш…
— Обичам те, Ксения — отвърна и синьо-зелените му очи се впиха страстно в мен.
Потъвах в тези очи. Потъвах толкова дълбоко, че исках да се удавя. Така поне нямаше да ми се налага да се изправя срещу реалността. От мен се изтръгна стон и нищо повече. Гърдите ми се надигаха под бесните удари на сърцето ми.
— Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам — продължи.
Пое лицето ми в шепите си и го приближи до своето. Погледна ме разколебано, сякаш ме молеше за разрешение. Бавно вдишах от него и затворих очи.
— Отвори очи, Ксения — каза нежно.
Подчиних се. Наведе се напред и целуна страните на лицето ми. Попи всяка сълза с устни без да откъсва очи от моите. От гърдите ми се изтръгна въздишка. Не исках да откъсва очи. Никога. Никога не исках да спира да ме гледа сякаш бях центърът на вселената му.
— Толкова си красива. Сърцето ми спира всеки път, когато те погледна.
Той погали очертанията на лицето ми, премина по контура на челюстта ми и се спря на устните ми. Погледна ме и сключи вежди в напрежение.
— Никой не може да те изтръгне от сърцето ми. Никога — каза.
Долепи устни до моите и зарови ръка в косата ми. Езикът му се плъзна нежно в устата ми, преплете се с моя в еротичен танц. Придърпа ме към себе си, така че да седна в скута му и прокара ръка по гърба ми. Сложих длан на гърдите му и долових ритъма на сърцето му. Изстенах, завладяна от хилядите емоции, които извираха от мен. Игор не спираше да ме целува, страстта му се просмукваше в мен и устните му търсеха трескаво моите. Устата му завладяваше моята властно и отнемаше целия въздух от дробовете ми. Не можех да дишам, когато ме докосваше така. Кожата ми тръпнеше под пръстите му. Притисках се отчаяно в него, сякаш щях да намеря спасение от себе си. Обхвана шията ми и наклони главата ми назад. Устните му се отделиха и един мой стон на недоволство го накара да се усмихне.