— Вероятно вече сте чули за това момиче. Това въплъщение на греха — благословените го погледнаха в очакване. — Дъщерята на престъпниците се казва Ксения Петрова. Или може би трябва да я нарека Ксения Воронина.
— Имаш ли основание за обвиненията си, вестителю? — дочу се гласът на мъжа. Не беше руснак. Говореше с френски акцент и бе извисил вежда над ледените си очи.
— Получих видение, което ми разкри истината. За да се уверя, че не е било заблуда, потърсих единствения човек, който знаеше историята.
— И кой е този човек, който е мълчал толкова години? — запита го благословеният. Погледът му бе суров.
— Една игуменка от България. Воронин и Савченко са оставили детето си в манастира и са ѝ казали да го скрие. Накарали са я да се закълне, че дъщеря им никога няма да научи произхода си и че ще бъде отгледана от обикновени хора.
— Искали са да избягат от падението си. И донякъде са успели — каза с презрение друг от Тайния кръг.
— До ушите ни достигнаха истории за голямата сила на това момиче — обади се трети. — Тя е много надарен вестител.
— Тя не е вестител — отвърна кротко мъжът. — Тя е неестествена кръстоска между расите на пазителите и вестителите и силата ѝ се простира отвъд дарбата ни.
— Видя ли я с очите си? — запита го жената.
Мъжът кимна.
— Видях я и усетих мрака в душата ѝ. Гневът ѝ кипи като бомба със закъснител и е заплаха за всички нас. Вие най-добре знаете защо не бива да се раждат такива същества. Кръвожадните може да се окажат по-малка опасност от нея.
— Пророчеството е добре известно на цялото общество — отвърна представителя на една от седемте фамилии. — Вера Крамаренко несъмнено е знаела, че този миг ще настъпи.
— Трябва да знаете още нещо, благословени — започна мъжът. Вдигна поглед към тях, за да се увери, че има разрешението им да продължи. — Дойдох тук точно днес, тъй като се случи нещо, което само затвърждава опасенията ми от зараждащия се мрак. Имах видение.
— Какво видение? — жената се наведе по-напред в трона си.
Всички го гледаха в очакване.
— Заплахата не идва само от факта, че Ксения Воронина е жива. Тя навлиза по-дълбоко в дебрите на греха и потапя всичко в мрак — отвърна. — Получих видение за грехопадението на Ксения Воронина и Игор Алешкин. Законът отново е бил пристъпен.
— Как смеят? — изкрещя мъжът, който седеше в трона най-вдясно. — Сигурен ли си в това, което казваш?
— Сигурен съм в силата на дарбата си.
— Къде са Петрова и Алешкин сега? — натърти жената.
Интересно бе, че реши да не я нарече с фамилията на баща ѝ.
— Изчезнаха от Палатата преди три дена. Избягаха заедно.
— Алешкин е дворцов пазител — отвърна жената. — Той е един от малкото доказали се пред Тайния кръг.
— И това прави предателството му още по-голямо — намеси се мъжът вдясно.
— Това доказва силата на момичето, благословени — додаде вестителят. Отново бе склонил глава.
— По-късно трябва ни разкажеш как Ксения Воронина е пристигнала тук и как е разбрала за произхода си — каза мъжът в средата. — Но първо трябва да се уверим, че ще си мълчиш, вестителю. Нищо от това, което ни каза, не трябва да напуска тази зала — мъжът кимна неколкократно.
— Позволете да ви споделя, че кръвожадните вече знаят за нея — рече. — Очевидно са се добрали до тази информация и я преследват.
— Защо биха я преследвали? — запита го жената.
— Вероятно, за да я използват за нашето унищожение. Не знаят докъде стига силата ѝ и ламтят за нея.
— Трябва да издирим Алешкин и Петрова възможно най-бързо — обърна се жената към другите членове на фамилиите. — Трябва да сме сигурни, че ще се доберем до тях преди кръвожадните. Но трябва да подходим умно.
— Може би някои хора знаят къде са — каза мъжът. — В Палатата Ксения имаше поддръжници. Те вероятно са знаели каква е и въпреки това не са ви съобщили за заплахата.
— Кого визираш, вестителю? — процеди мъжът в средата.
— Млади вестители. И един член на Ордена — отвърна и вдигна глава уверено. — Наталия Романова, Зоя Кавелина, Юрий Баталов и Майкъл Холт са техни съучастници. Те знаят къде са.
Членовете на фамилиите го погледнаха шокирано. Дочуха се възгласи и напрежението в залата нарасна.
— Имаш смелостта да обвиниш член на Ордена в подобно престъпление? — изуми се жената. От очите ѝ прехвърчаха светкавици. — Как смееш да очерняш името на Ордена по този начин?
— Уверете се сами. Романова знае прекалено много, за да стои безучастно. Защо не е дошла при вас? Защо не е ви е съобщила поне за едно от нещата, които ви споделих?