Выбрать главу

Тайният кръг го гледаше в тягостно мълчание.

— Ако пророчеството се сбъдне, нито Ордена, нито Двореца ще имат значение. Ако се окаже вярно, силата ни ще изчезне заедно с всичко, за което сме се борили с предците ни през изминалите хилядолетия и с нейната помощ кръвожадните най-накрая ще надделеят — наруши тишината мъжът в средата. Погледна отвисоко вестителя и по лицето му полази сянка. — Знаеш ли какво гласи пророчеството, вестителю?

— Знам, че ще сложи край на магията. Ще унищожи Тайния Кръг и всичко останало с него — благословеният кимна.

— Но има начин да го предотвратим, вестителю…

„Когато древната магия промени своята посока и нишката свята между докоснатите се прекъсне, светът — такъв, какъвто е, ще се обърне. Аурата си ще сменят благословените с жадни, от ръката на първородната центърът на силата ще се отмести. Ще я погнат, сърцето и да изтръгнат… и това ще сложи край на всичко.“

— Ние ще се погрижим за Ксения Воронина. Ще заличим заплахата от лицето на Земята. Останалите също — отсече и му махна с ръка.

Вестителят се поклони ниско и точно преди да обърне лицето си, видението изчезна.

Романова отдръпна ръката си от челото ми и политна назад. Майкъл я подхвана и ѝ помогне да запази равновесие. Тръснах глава и се опитах да фокусирам погледа си. Усетих, че някой ме бе прихванал.

— Юри — прошепнах и зарових лице в рамото му. Той ме прегърна по-силно.

*  *  *

Романова успя да възвърне самообладание, но бе прекалено развълнувана, прекалено разтревожена от това, което бе видяла. Тя потърка трескаво чело с длани и от гърдите ѝ се изтръгна насечена въздишка. Мислите ѝ се блъскаха неистово в главата ѝ, беше изумена от това разкритие. Но не знаеше кое от казаното беше истина и кое — клевета. Но само едно имаше значение сега. Очите ѝ се взираха съсредоточено в празното пространство и крайчетата на устата ѝ трепнаха. Лицето ѝ се покри с измъчени бръчки. Дълго стоя така, невиждаща. Сетне вдигна поглед към тримата ни.

— Не стойте така — рече и гласът ѝ проехтя в Церемониалната зала.

Ангелите, изрисувани по тавана, върнаха с въздишка възгласите ѝ.

— Бягайте! Бягайте и не спирайте преди да стигнете до Алешкин и не му разкажете какво се е случило!

Стояхме като приковани към пода и не смеехме да издишаме. Романова пристъпи към нас и ни стрелна с очи.

— Вестител Романова, не знаем къде са… — отвърна Юри.

Изглеждаше потресен от реакцията ѝ. Не знаеше какво да очаква след като Романова видя това, за което му бях разказала. Не знаеше дали щеше да ни предаде, да се разгневи или да се уплаши. Не беше сигурен дали наистина Романова знаеше толкова много за Ксения и Игор. Той със сигурност не знаеше. И въпреки всичко не очакваше това. Романова изглеждаше толкова решена да защити Ксения и Алешкин, че погледът ѝ гореше с див огън.

— Аз знам къде са — отвърна решително. — Не можете да кажете на никого. Не можете да имате доверие на нито един пазител или вестител. Дворецът има уши и очи навсякъде.

— Ами ти, Наталия? — трепна гласът ми. — Те ще дойдат за теб… Ще те убият!

— Не мисли за Ордена, Зоя — отвърна ми и стисна клепачи.

Болеше я, че нарушаваше закона. Болеше я, че в очите на Ордена тя щеше да бъде предателят, които е укрил престъпниците. Но Алешкин и Ксения не бяха злодеи. Може и да бяха пристъпили закона, не знаехме това. Но и да са го направили, помислих си, не бяха злодеи. Можех почти да разгадая мислите на Романова. Тя вярваше, че Ксения беше жертва на обстоятелствата. Жертва на това, което бяха сторили родителите ѝ и единственият ѝ грях беше, че е жива. Не можеше да бъде вярно. Знаеше го. Ксения не беше заплаха за света ни. Беше надарена с голяма сила и щеше да помогне на толкова много хора.

— Наталия, трябва да се скриеш! — намеси се Майкъл. Гледаше я като че ли беше луда.

— Мисли за себе си, Холт! — скастри го. — Знам как да се оправя с Двореца.

Тя местеше трескав поглед по лицата им и накрая се спря върху моето.

— Бягай, мило момиче. Бягай преди да е станало твърде късно.

notes

Бележки

1

Всички естествени спътници на планетата Уран са кръстени на герои от произведенията на Уилям Шекспир и Александър Поуп. Спътникът, носещ името на Офелия, е открит през 1986 г. — Бел. авт.

2

Спътника на Уран, кръстен на известната героиня, е открит през 1986 г. — Бел. авт.

3