* * *
Събудих се още преди слънцето да се покаже над хоризонта. Бях спала малко повече от пет часа, но се чувствах сравнително отпочинала. Единственото, което исках в момента, беше една задоволително голяма доза кофеин. Отправих се към тоалетката и се погледнах в огледалото. Вкусна вечеря и няколко часа сън вършеха чудеса! Кожата на лицето ми беше свежа, а тъмните кръгове под очите ми почти не се забелязваха. Сресах косата си и я оставих пусната на едри преливащи се къдрици. Облякох тъмносинята рокля от ангорска вълна, която Игор беше купил заедно с пижамата ми и още няколко други принадлежности миналия ден, и обух черните боти до глезена. Изненадващо комбинацията се оказа доста шик и със задоволство установих, че изглеждам добре. Раните по краката ми почти не се забелязваха, сякаш ги бях получила преди две седмици, но и да не бяха, нямаше да се виждат от клина, които бях обула. Видях, че вратата към хола на апартамента беше затворена и реших все още да не будя Игор. Вероятно имаше нужда от сън като се имаше предвид колко препятствия бе преодолял през последните дни. Най-важното от които беше ти, Ксения… Я млъквай! Взех няколко банкноти от малката масичка — полирано дърво в комбинация с мраморна плоча, и се отправих към лобито. Какво пък, Игор едва ли щеше да има против. Все пак щях да взема кафе и за него. А и нямах време да мисля къде мога да обърна левове в рубли. Слязох на партерния етаж и се приближих до служителката на рецепцията. Тя се усмихна любезно и ме поздрави.
— Какво мога да направя за вас?
— Може ли да ми кажете откъде мога да си поръчам кафе? — отвърнах.
Тя ми кимна с готовност.
— Сега ще поръчам да ви го доставят. Желаете ли нещо друго към кафето?
— Нека са две всъщност. Нищо друго, благодаря.
След като оставих номера на стаята си, се отправих обратно към асансьора. Вратите се отвориха и срещу мен се появи най-невероятната гледка, която можеше да се види в целия хотел. Целия! А хотелът беше голям…
Игор, обут в дънки с разкопчано най-горно копче, гол от кръста нагоре. В мига, в който ме видя, очите му присветнаха яростно срещу мен. Ченето ми увисна и дори не забелязах кога ме беше сграбчил за ръката и натикал в асансьора. Едва успях да се окопитя, когато той изръмжа ядосано:
— Какво си мислиш, че правиш?
— А ти какво си се напушил? — възкликнах.
— Как може да изчезнеш така? Помислих, че са те отвлекли или по-лошо! — отвърна все така ядосан.
Не можех да откъсна очи от голите му гърди и от стегнатия му плосък корем, целия изваян в релефни мускули… Широките му рамене бяха в перфектна пропорция с тесния му кръст, а ръцете му. Какво ли можеше да направи с тези ръце?… Господи, беше толкова мъжествен. Истинско великолепие!
— Чуваш ли какво ти говоря, Ксения?!
Премигах.
— А ти какво си се развилнял? Защо си тръгнал гол из хотела? — контрирах го.
Ноздрите му се разшириха от гнева, който се опита да потисне, и се приближи. Леле, дори така надвесен над мен, изглеждаше два метра висок.
— Повече не прави така. Имаш ли идея какво си помислих, когато видях, че те няма?
— Да. Че съм отвлечена или по-лошо — иронизирах го.
Може би това беше единственият начин, по който можех да разговарям с него в тази… неудобна ситуация. Я се стегни, Ксения!
— Не си в особено добра позиция да остроумничиш в момента — сряза ме той.
Хм, сещах се за някоя и друга позиция, подходяща за изпълнение в този асансьор. Той се отдръпна на прилична дистанция от мен и се загледа с каменно изражение във вратата. След малко асансьорът се отвори на етажа, на който бяхме отседнали и Игор ме остави да изляза преди него. Сигурно не искаше да ме изпуска от поглед. Какъв маниак на тема сигурност. Влязохме в стаята и след бърз оглед се насочи директно към банята. Чух го да пуска водата от душа. Седнах на стола пред тоалетката и зачаках нетърпеливо да ни донесат кафето. Пуснах телевизора, за да има какво да ме разсейва от смущаващите ме мисли. Попаднах на предаване, където слушателката се жалваше, че приятелят ѝ я зарязал, защото не искала да се отърве от шестте котки в апартамента ѝ, които на всичкото отгоре го нападали докато преспивал при нея. Откачени руснаци!