Донесоха кафето и благодарих на служителя с щедър бакшиш от Игор. Падаше му се. След малко той излезе от банята не по кърпа, както би ми се искало, а облечен в същите дънки и отново не носеше абсолютно нищо от кръста нагоре. Нарочно ли го правеше? Без да ме погледне отиде бързо към хола и облече черна блуза, която извади от малкия си сак. Беше бос. Сърцето ме сви при тази гледка. Дойде в спалнята и погледна към подноса с чашите с кафе. Еспресото ухаеше божествено и побързах да отпия една голяма глътка.
— Не искаш ли кафе? — попитах го.
Той поклати мълчаливо глава в отрицание и няколко капчици вода се стекоха по раменете от мократа му коса. Беше разрошена и почти черна.
— Не пиеш ли кафе?
— Старая се да не привиквам към нищо, дори към кафето — отвърна, което ме учуди.
— Че какво лошо има да привикнеш към кафето?
— Лошо е, защото не съм нащрек, когато ми липсва кафе — отвърна някак дръпнато.
— Докога ще се заяждаш? Не съм тръгнала да бягам, както виждаш. Просто отидох до рецепцията! — отвърнах му раздразнено.
— Доколкото си спомням, доскоро бягството ти беше фикс идея номер едно — отвърна ми със същия тон.
— Доколкото си спомням, ти казах, че ще дойда доброволно с теб в Москва. Я виж ти, точно това направих! — отговорих саркастично.
— Спри да се държиш като малко дете. Не разбираш ли колко е сериозно положението, в което се намираш? — каза ми с по-висок тон, отколкото ми се понрави.
— Защо се впрягаш толкова? Нали тук беше безопасно? Не беше ли това целта на пътуването ми? — предизвиках го и махнах драматично с ръце, сякаш да подчертая какво ми костваше всичко.
— Не си в безопасност докато аз не кажа така! — извика.
Сепнах се от гнева, който го беше обзел, но реших да не му се поддам.
— Не съм ти собственост и не можеш да ми казваш какво да правя! — креснах в отговор и излязох като гръм, последвана от многозначителния трясък на вратата след себе си.
Я да видим как ще стане тази работа! Щяла съм да правя каквото ми каже! Самонадеян нещастник! Запътих се към асансьорите и точно преди да натисна бутона, една здрава ръка ме извърна и се сблъсках с твърдото като скала тяло на Игор. Той ме гледаше побеснял и започна да ме избутва с всяка своя крачка към стената. В един момент се оказах заклещена между нея и него. Беше уловил в желязна клопка погледа ми и сякаш ме предизвикваше да се опитам да отместя очи.
— Обичаш да си играеш с търпението ми, нали, Ксения? — заговори плашещо тихо. Гласът му беше плътен и както обикновено в него се прокраднаха ледени нотки. — И както винаги ме подлудяваш…
— Пусни ме — отвърнах през зъби.
Той се пресегна към другата ми ръка и аз се свих инстинктивно от движението му. Очите му застинаха. Моментално разхлаби хватката си.
— Помисли си, че ще те ударя? — попита изумен.
— Няма такова нещо — отсякох.
— Ксения, никога не бих те наранил. Никога — отвърна твърдо.
Той пусна ръцете ми и се отдръпна крачка назад.
— Не можеш да се държиш с мен така! — възкликнах, все още вбесена.
Не отговори нищо. Може би мълчеше, за да не подклажда спора. Вирнах брадичка, за да залича спомена му от глупавата си реакция преди малко. Не исках да си мисли, че ме плаши.
— Влез в стаята — каза по-спокойно. — Моля те — добави след малко като видя, че не помръднах.
След известно колебание тръгнах към вратата, която все още зееше отворена. Когато влязох, Игор седна на канапето и ме покани на фотьойла до него.
— Ксения, разбери ме. Не мога да си позволя да те изпусна от поглед. Докато животът ти е моя отговорност, трябва да бъдеш разумна и да се вслушваш в мен. Опитвам се единствено да те предпазя — заговори и ме гледаше с откровените си синьо-зелени очи.
— Животът ми не е твоя отговорност. Независимо какви са причините да ме потърсиш в България и да минеш през всички тези неприятности, за да ме доведеш тук, животът си е мой — отвърнах настойчиво. — Държиш се с мен, сякаш съм малко дете!
— Защото понякога ти се държиш като такова — отговори.
— Може би защото ме провокираш! Осъзнаваш ли колко властно се държиш с мен? — Той ме погледна за миг и сключи сърдито вежди. — Не ме интересува кой точно те е изпратил и защо. Поне не засега. Но каквото и да се случва, ти не носиш отговорност за мен.
— Това не е вярно — отвърна. — Изобщо ли не цениш живота си? Имаш ли представа колко е опасно да бъдеш мишена на кръвожадните? Те не се спират пред нищо, Ксения. И докато не знам, че си в безопасност, няма да заспя спокойно — отвърна категорично.
Забелязах, че беше сключил длани и нервно потъркваше с кръгообразни движения палците в китките си.