Той поклати глава и се усмихна меко.
— Благословила те е да помагаш на хората така, както е помагала Св. Блаженная Ксения Петербургская — заговори. — Въпреки, че е имала богатства и власт, тя доброволно се е отказала от охолния си живот, когато мъжът ѝ загинал и я оставил съвсем млада вдовица. Раздала всичко на бедните и понасяла трудностите на скиталчеството, за да докаже вярата си в Бога. Мислели я за луда. Всяка милостиня давала на бедните, понасяла търпеливо всяко изпитание и прекарвала нощите на полето в молитва и почит към съпруга си. Станало известно, че всеки, който се докоснел до добрината ѝ, бил благославян с щастие и благоденствие.
— Но защо игуменката би ми пожелала да ме сполети нейната съдба? — отвърнах изумена.
Игор се засмя и ме погледна развеселено.
— Не ти е пожелала да останеш млада вдовица и да прекараш живота си в нищета. Мисля, че е видяла в теб силата, която притежаваш, и те е благословила да можеш да помогнеш на толкова много хора нужда, колкото и Блажена Ксения Петербургска.
— Не е ли странно, че правиш връзка между името ми и руска светица? Не си много обективен — отвърнах скептично.
— А не е ли странно, че носиш именно това руско име? Ксения Григориевна Петрова. Това е било нейното име.
Нещо в думите му присви стомаха ми. Може баща ми да не се казваше Григор, но фамилията ми със сигурност беше Петрова…
— Може пък майка ми и баща ми да са били страстни русофили — отвърнах с насмешка.
Игор ме погледна недоверчиво, но нищо не каза.
— Престани да изопачаваш всяка моя дума и да навеждаш разговора към „великата“ ми дарба.
— Дарбата ти наистина е велика. Затова и вестителите са един от основните стълбове, на които се крепи света ни.
— Какво толкова велико има в това да ме обливат горещи вълни, все едно влизам в критическата, и главата ми да гъмжи от безполезни видения? — отвърнах нетърпеливо.
Игор ме погледна любопитно.
— Наистина ли те обливат горещи вълни?
— Да — отвърнах кисело. — Защо ме питаш все едно не знаеш каква е цялата процедура.
— Знам как изглежда човек, получил видение, но никога не съм и знаел какво е усещането… — отвърна замислено. — Виденията ти със сигурност не са безполезни и независимо дали ги омаловажаваш или не, те няма да изчезнат.
— Иска ми се.
— Ксения, имаш ли представа каква власт имаш в ръцете си? Когато се научиш да ги контролираш, ще можеш да предвиждаш опасността. Ще можеш да спасиш нечий живот — отвърна пламенно.
— Ще мога ли да виждам в бъдещето? Да знам кога вампирите ще нападнат? — погледнах го въпросително.
— Да.
— И ще мога да ви кажа къде се намират, за да ги убиете?
Ентусиазмът ми нарастваше. Мисълта, че ще мога да участвам в изтребването на поне малка част от тях, ми се струваше опияняваща.
— Да. Но аз не мога да те науча на това. Орденът е този, който ще може да ти даде закрилата и напътствията, от които имаш нужда — Игор проследи нарастващия ми интерес. — Довечера ще отидем в Палатата и ще те представя на Ордена. Колкото по-бързо отидеш там, толкова по-далеч ще бъдеш от опасност от нападение.
Казаното силно ме притесни. Знаех, че щеше да се случи скоро, но „довечера“ беше твърде скоро. Изпитвах силна тревога от срещата с тези хора. Тази тревога рязко нарасна след като Игор така хвалебствено изброи всичките им заслуги и добродетели и едва ли не ги окачи на духовен пиедестал. Като се имаше предвид и че бях напълно невежа по отношение на това общество и начина им на живот, си представих, че отивам на публична екзекуция. Може би вместо с камъни, щяха да ме замерят със свещи и библии, но това не подобряваше евентуалния развой на предстоящите събития.
— Няма да ме приемат. За тях ще съм чужда — отвърнах.
— Ксения, ти може да си чужденка[5], но не си им чужда. Орденът приема в Палатата вестители от всички краища на света. И само една част от тях са от Русия.
— Защо вестителите идват чак дотук? Не могат ли да овладеят силите си на други места? — зачудих се. — Или има само една Палата и само един Орден?
— Има и други места, където вестителите се обучават, разбира се. Но има само един Орден и той се намира тук, в тази Палата. Останалите палати, пръснати по света, са под ръководството на Ордена на вестителите.
— Това значи, че хората, с които ще ме срещнеш, са най-влиятелните представители на обществото ти? — заключих ужасено.
— Не точно. Има и по-влиятелни от тях. Но те са най-надарените и изявени представители сред вестителите.
— Ами ти? Къде се намираш ти в йерархията на това общество? — подкачих го.
Той се засмя съвсем леко.