Захласната от тази красота, усетих как ръката на Игор леко ме побутна напред и най-накрая погледът ми попадна на лицата на дванадесет вестители, гледащи с очакване към мен. Изведнъж ме лъхна студенина, но се насилих да изглеждам спокойна. Игор нежно стисна ръката ми над лакътя и ме прикани да се приближа към тях. Той се поклони леко и делово, а аз кимнах недодялано в опит да изразя уважението си. Възрастният мъж, който седеше в средата, извиси гласа си така, за да го чуем ясно и залата повтори тържествено думите му в ехо.
— Добре дошъл, Игор Алешкин. Би ли ни представил гостенката, която си довел?
— Това е Ксения Петрова, вестител Егоров — отвърна почтително.
Стоеше гордо изправен и гледаше открито към насядалите зад дългата маса вестители.
— Добре дошла, Ксения Петрова. Радваме се да видим, че идването ти дотук е било благополучно — обърна се към мен същият вестител.
Косата му беше снежнобяла, а очите му, чийто цвят не можех да определя, бяха обрамчени от рунтави вежди. Изглеждаше поне на седемдесет години и си помислих, че може би възрастта играеше голяма роля в йерархията на дванадесетте вестители. Другите гледаха право напред към нас, но го слушаха внимателно и търпеливо.
— Благодаря Ви — казах в отговор и прочистих гърлото си.
Бях притеснена, но проклета да бях, ако им го покажех. След всичко, което преживях през последните 72 часа, това направо си беше пикник в гората.
— Ксения Петрова, Игор Алешкин ни предупреди да те очакваме — заговори жената, която седеше отдясно на Егоров.
Беше на около четиридесет години, с дълга светлокестенява коса и ясни сини очи. Погледът ѝ беше строг и изпитателен.
— Пазител Алешкин, бихте ли ни обяснили каква беше Вашата роля в пристигането на Ксения Петрова? — гледаше го съсредоточено.
Игор се стегна.
— Доведох Ксения от България, за да бъде в безопасност и да развие силите си на вестител под вашите напътствия — отвърна ѝ спокойно.
В гласа му личеше почит, но не и угодничество, което повечето хора бъркат с уважение.
— Но как разбрахте, Алешкин, че Ксения е в опасност или че има нужда от нашите напътствия? Не си спомняме да сме подавали подобна информация на солдатите — отвърна му спокойно, но долових съвсем лека промяна в изражението.
Чертите ѝ се изостриха и го гледаше в очакване. Тялото на Игор се опъна като струна.
— Откога работата на пазителите засяга делата на Ордена, вестител Романова? — отговори ѝ той и можех ясно да различа напрежението в гласа му.
— Всички ние сме развълнувани, разбира се, от срещата с нов вестител — намеси се Егоров, за да предотврати назряващия конфликт, — но има неща, които ни притесняват, Алешкин.
— Готов съм да ви съдействам с каквото е необходимо, за да бъде приета Ксения подобаващо в Палатата и да ѝ бъде оказана необходимата помощ — отвърна Игор.
Ръцете му бяха отпуснати отстрани до тялото, но забелязах, че размърда неспокойно пръсти.
— Нe е нужно да обяснявам на Ордена откъде сме получили информацията за местонахождението на един млад вестител, чийто живот е бил застрашен — добави категорично.
Романова го изгледа продължително. В залата се надигна шепот, който постепенно прерасна в тревожно жужене.
— Игор Алешкин е прав — прекъсна възмутения шепот старецът. — Делата на пазителите не ни засягат. Това, което ни засяга обаче, са премеждията, през които е минала младата Ксения Петрова. Със сигурност изпитанията ѝ не са били леки, за да се наложи руски солдат да отиде в България, да я издири и да я съпроводи лично до Ордена — говореше спокойно и открито.