Казаното от него ме озадачи. Ако не беше обичайно пазителите да издирват лично хората, на които помагаха, и в моя случай — дa ги представят на Ордена, защо тогава Игор го беше направил?
— Държим да знаем какво се е случило до момента, в който потърсихте нашата помощ — намеси се един от вестителите.
Изглеждаше по-висок и едър от другите. Лицето му ми се стори враждебно.
— Ще Ви разкажа всичко, Борис Николаевич — Игор стрелна с поглед ново изявилия се вестител, — но като хора на духовенството трябва да бъдете с отворено съзнание и без никакви предразсъдъци той ме погледна за част от секундата. — Съдбата на Ксения е била по-различна от тази на повечето вестители и за нея все още е трудно да приеме промяната, която настъпи в живота ѝ.
Членовете на Ордена го гледаха съсредоточено. Забелязал, че Романова местеше изучаващ поглед от мен към Игор и обратно.
— Ксения Петрова не беше наясно със силите си на вестител и виденията ѝ бяха започнали да се появяват съвсем отскоро — започна да разказва Игор, но беше прекъснат от Борис Николаевич.
— Простете, Алешкин, но бихме искали да чуем историята от Ксения.
Игор го изгледа продължително и се обърна към мен. Положи ръка на гърба ми и се отмести почти незабележимо, така че да мина по-напред към Ордена.
— Разбира се, ще Ви информираме за всичко след като приключи срещата ни — допълни вестителя и кимна на Игор към вратата.
Аз го погледнах объркано. Игор се взираше със сурово изражение във вестителя без да помръдне. За миг си помислих, че ще му се нахвърли. Реших да се намеся преди да е направил някоя сцена.
— Извинете, но предпочитам Игор да остане с мен. С нас — проехтя гласът ми и вниманието на всички се измести от Игор към мен.
— Ако това ще те накара да се чувстваш по-удобно, за нас не представлява проблем. Нали, Борис Николаевич? — обърна се към него Егоров.
Белите му рунтави вежди бяха сключени над очите, гледайки го неодобрително. Николаевич кимна неохотно и се загледа в мен. Не знаех какво точно беше уместно да разкажа и какво трябваше да пропусна от историята си. Погледнах озадачено към Игор, но той просто ми кимна окуражително и ме остави да говоря. Реших, че ще разкрия възможно по-малко, и ще ги оставя те да задават въпросите. Загледах ги мълчаливо, докато Романова най-накрая не наруши тишината:
— Ксения Петрова, разкажи ни как те намери пазител Алешкин — подкани ме.
— Игор се появи в клуба, в който работех в София. Дойде при мен и ми каза, че трябва да тръгна с него — отвърнах.
Гласът ми проехтя в залата и стените върнаха думите ми. На теория казвах самата истина. Това, че пропуснах някои подробности, като отвличането ми например, беше друг въпрос.
— Знаеше ли по това време за дарбата си на вестител? Беше ли получавала преди това видения? — попита ме отново тя.
— Вече бях получавала видение (пет минути преди това, казах си), но не знаех нищо за тази… дарба — отвърнах кратко.
— Интересно ми е как пазител Алешкин е успял да спечели доверието ти толкова бързо след като не си знаела нищо за вестителите? — намеси се Николаевич.
Той ме изгледа подозрително и се намръщи. Игор се размърда до мен.
— Вече го бях виждала във виденията си и знаех, че мога да му имам доверие — отговорих му една идея по-студено от допустимото и насочих погледа си далеч от него.
Той очевидно се подразни от отговора ми, защото не остави темата.
— И какво точно видя в тези видения, свързани с пазител Алешкин?
— Видях, че ми помага да се спася. По това време не бях наясно точно от какво бягах, но беше ясно, че той ми помагаше — извърнах поглед към Игор и потърсих в очите му нещо, което да ми подскаже, че се справям добре.
Не исках да си навлече неодобрението на Ордена заради мен и кашата, в която го бях забъркала. Той ми кимна така, че само аз да го видя и съвсем лека усмивка заигра на устните му.
— Ксения, твоите родители никога ли не са ти казвали нищо за дарбата ти или за кръвожадните? — запита ме Егоров.
— Не — отвърнах кратко. — Доскоро нямах представа, че всички тез… неща съществуват.
— Доколкото разбрах от Игор по-рано, родителите ти са загинали. Вярно ли е това? — запита и ме погледна някак съчувствено.
— Да.
— Каква беше причината за смъртта им? — продължи и съчувствието в погледа му стана по-убедително.