— Били са убити от вампири — казах и внезапно ме заля вълна на презрение.
Мисълта за насилствената им смърт ме изпълни с ненавист и погнуса и за момент помислих, че ще изпусна нервите си. Погледнах нервно към Игор и той веднага се приближи по-близо до мен. Стисна успокоително рамото ми и се обърна към Ордена:
— Имаме доказателства за това. Проследихме следата и направихме необходимите проучвания — каза им уверено.
Егоров остави темата.
— Това значи, че не можем да разберем кой от двамата е бил вестител — отбеляза Николаевич и тонът му ми прозвуча малко по-меко отпреди.
— Възможно е и двамата да са имали дарбата — каза му Романова.
Разговорът им ме изнервяше.
— Ксения — обърна се към мен Егоров и прекъсна разсъжденията им, — какво се случи след като Игор се свърза с теб?
Поколебах се за миг с каква версия да прикрия отвличането ми. Беше необяснимо, но не исках да знаят за това. Реших, че колкото по-малко се отклонявам от истината, толкова по-достоверно ще бъде казаното.
— Игор ме убеди да отида с него на мястото, където беше отседнал, за да поговорим. След като ми разкри някои неща — за виденията и за съществуването на вампирите, — реших, че е луд. Не исках да му повярвам и ми се струваше налудничаво. Затова побързах да си тръгна. Той се опита да ме спре, но аз побягнах. Докато бягах, влязох в една уличка, където бях нападната от един вампир. Повали ме на земята, не можех да помръдна… Тогава той се опита да ме за…
— Опита се да я убие, но стигнах навреме и го ликвидирах — прекъсна ме Игор.
Усетих, че беше стиснал рамото ми малко по-силно отпреди. Гледаше право напред към Ордена. Защо реши точно сега да говори вместо мен?
— Ксения, съжалявам, че се е наложило да минеш през това — обърна се към мен Романова.
Израженията на всички вестители бяха помръкнали и напрежението в залата беше стихнало. Аз кимнах на Романова, но не отговорих нищо.
— След тази случка Ксения се убеди, че думите ми бяха истина, и успях да спечеля доверието ѝ. След като стана ясно, че в България не можем да ѝ предложим никаква защита, от която тя очевидно се нуждаеше, се съгласи да дойде в Москва при нас — заключи Игор.
Говореше уверено и усетих някакво закрилническо чувство да се прокрадва в гласа му. От тази мисъл сърцето ми се стегна и топлина сгря стомаха и гърдите ми.
— Нямаше ли солдати в България, които да ѝ помогнат? Особено след смъртта на родителите ѝ? — попита го Николаевич.
— Няма сформирани групи. За съжаление все още не можем да структурираме силите си там — отвърна Игор.
Вестителят поклати горчиво глава.
— Ксения — обърна се към мен Романова, — би ли ни описала виденията, които си имала? Бихме искали да разберем повече за развитието на силите ти, особено след като са се проявили толкова скоро.
Замислих се за всичко, което бях видяла досега, и се опитах да подредя преживяванията си.
— Първоначално сънувах кошмари. Не знаех какво може да означават, а и се стараех да не мисля много за тях. Но те се появяваха все по-често и накрая стана така, че всяка нощ се будех заради страха от лицата, които виждах. Сега разбирам, че това, което съм виждала, са били лицата на вампири, но тогава не знаех, че са реални, че наистина съществуват… Наскоро получих обаче първото си видение. Бях на работа в клуба.
— Можеш ли да опишеш как се почувства тогава? Какво усети, когато за първи път видя? — прекъсна ме Романова с нарастващ интерес.
— Стана ми много горещо. Започнах да се задъхвам все едно бях в сауна. Започнах да чувам жужене в ушите си и почувствах, че се отделям от тялото си. Изведнъж ми причерня и когато отворих очи, вече се намирах на съвсем различно място — обясних и не можах да се освободя от усещането, че бях на разпит.
— Какво видя във видението си, Ксения Петрова? — попита ме старият Егоров.
Не знаех дали трябваше да му казвам всичко, но реших, че точно това е подробност, която нямаше смисъл да крия.
— Видях Игор.
— Случваше ли се нещо или просто видя лицето му? — попита заинтригувано Романова.
— Бях с него в една запустяла къща. Настояваше да се успокоя, сякаш нещо ме беше разстроило.
Игор ме погледна със свъсени вежди, озадачен, а аз се почувствах доволна от факта, че най-накрая успях да го изненадам с нещо и да го сваря неподготвен. Романова му хвърли изпитателен поглед и за моя изненада, той се притесни. Помислих, че съм сбъркала в преценката си и не е трябвало да се впускам в подробности, затова побързах да добавя.
— Както се оказа по-късно, той искаше да ме успокои заради нападението на вампира.