— Да разбираме ли, че това е видението, което се е сбъднало? Чрез него си разбрала, че Игор е дошъл, за да те защити? — попита Егоров.
— Да — излъгах.
Зачудих се дали има начин да разберат, че лъжа. Започнах да се изнервям и ми се прииска да изляза оттук, но това идеше да е крайно неуместно, особено сега, когато вестителите се интересуваха толкова много от тази моя така наречена „дарба“.
— В следващите няколко дни случи ли се нещо подобно? Някакъв сън или по-скоро кошмар? Някакви предчувствия? — предпазливо попита Романова.
— След това получих още три видения.
Чух как някои пазители ахнаха изумено, а другите затаиха дъх. Изглеждаха стъписани. Игор се размърда до мен и го погледнах въпросително. Той ми се усмихна съучастнически. Какво, по дяволите?…
— Ксения — започна вестителката, запазила самообладание, — бяха ли видения като първото или само наподобяваха това, което вече беше изпитала?
— Всъщност… следващите ми видения бяха много по-ясни от първото, но имаше нещо различно — погледнах за съвет към Игор, но видях само игриви пламъчета да танцуват победоносно в очите му.
Не знаех дали трябваше да се успокоя или да се разтревожа от реакцията му и реших, че мога да се доверя само на собствената си преценка. Нямаше как да науча повече за виденията, ако не бях честна и открита.
— Второто видение беше кратко, но образите бяха по-ясни. В третото си видение видях себе си и почувствах емоциите на другото си Аз да се свързват с моите. Можех да разгадая мислите ѝ и това, което чувстваше.
Романова ме погледна изпитателно и присви замислено очите си.
— Какво точно видя?
— Видях тази зала. Бях тук — някои от вестителите отново ахнаха.
— Видяла си този момент? Как стоиш тук пред нас? — предположи тя, а аз поклатих глава.
— Не. Беше друг момент. Мисля, че беше доста по-напред в бъдещето. Бях тук, залата беше напълно празна, но изглеждаше по същия начин.
— Имаше ли някого с теб? — попита Романова.
— Игор беше с мен. Можех да почувствам какво изпитвам, тоест какво изпитваше Ксения от бъдещето. Прочетох мислите ѝ.
Игор ме погледна с открит интерес, но внимаваше да не привлече вниманието на останалите. Имаше вид сякаш умираше да узнае какво съм разбрала тогава, какво е почувствала другата Ксения.
— Можеш ли да ни опишеш какво усети в онзи момент, какво видя? — намеси се Егоров.
Не знаех защо, но не исках да споделя с тях какво съм почувствала. Не исках да разбират за връзката, която усетих между мен и Игор. Имаше нещо в погледите им и в този на Игор, което ме караше да държа устата си затворена.
— Нищо конкретно. Бях уморена, отчаяна. Мисля, че тогава се криех от вампирите и се страхувах да не ме хванат — смотолевих набързо. — Точно това казах и на Игор във видението си — че съм уморена да водя битки.
— Разкажи ни за последното видение — извиси се гласът на Романова над настаналата шумотевица, която думите ми предизвикаха. — Беше ли по-различно?
— Ако позволите да се намеся, Наталия Романова — започна Игор, — аз по-добре бих ви казал какво изпита Ксения в последното си видение.
Наталия вдигна въпросително вежди в очакване. Обърна се към Игор, а той ме погледна извинително. Всички затаиха дъх.
— Ксения преживя смъртта на пророчицата Вера Крамаренко — изрече той.
След няколко дълги мига на гробовна тишина, залата избухна във възгласи. Долових изумление, дори възмущение. Внушителният глас на Егоров се извиси над всички с изненадваща сила:
— Това е невъзможно! Никой млад вестител не може да изживее смъртта на свой брат или сестра! Светотатство е да се изрича подобно нещо за нашата пророчица! — разгневеният му вик изплющя в залата като камшик.
Никой не отвори уста. Напрежението беше толкова осезаемо, че бях спряла да дишам. Игор гледаше спокойно към стария вестител и не се поддаде на обвинителния му поглед. Наталия Романова се прокашля и се намеси:
— Защо би твърдял подобно нещо, Алешкин? — изпитателният ѝ поглед ме накара да се свия.
Какво се случваше? Каква беше тази пророчица и защо Игор твърдеше, че съм изживяла нейната смърт? Израженията на вестителите се бяха вкаменили. В очите на някои съзрях тъга и болка. В същия миг отново видях лицето на старицата и една издайническа сълза се търкулна по бузата ми. Побързах да я изтрия, преди някой да ме беше видял.
— Ксения изживя смъртта на вестител в точния момент, когато Вера Крамаренко е била убита. Всички знаем вече какво се е случило, но Ксения го видя. Всяка подробност от разказа ѝ съвпада с фактите.
— Вярно ли е това, Петрова? — запита ме Николаевич през зъби.