За миг се стреснах от реакцията му и не можах да продумам.
— Ксения дори не знае коя е Вера Крамаренко. До този момент не знаеше чия смърт е изживяла — отвърна Игор.
Очите му горяха срещу тези на вестителя.
— Алешкин, осъзнавате ли колко абсурдно звучат думите Ви? — обади се Егоров. — Много добре знаете, че за да преживее смъртта на пророчицата, Ксения трябва да е имала изградена духовна връзка с нея!
— Това е безумие! Вера Крамаренко беше най-възвишеният и надарен вестител, раждал се някога! — намеси се отново Николаевич.
— Изключено е да допуснем, че един прохождащ вестител, който дори не знае какво е кръвожаден, може да се свърже с нейния дух в последните ѝ мигове! Това е оскверняване на паметта й! — гневът кънтеше в гласа му и ме накара да потръпна.
Почувствах се като шарлатанка. Дори не знаех дали това, което казва Игор, беше вярно. Въпреки всичко обаче вътрешно можех напълно да му се доверя и не допусках думите му да бъдат лъжа.
— Николаевич, нима твърдите, че съм склонен да подведа Ордена с измислици? — Игор пристъпи напред в целия си впечатляващ ръст, насочил твърдия си поглед към вестителя.
За един кратък миг помислих, че ще му се нахвърли. За щастие обаче това не се случи. Цялото това положение никак не ми се нравеше и нямах намерение да допусна Игор да се злепостави пред Ордена заради мен. Той беше част от този свят и от това, което бях видяла, съдех, че се ползваше с високо уважение и респект. Събрах смелост да взема думата в настъпилата словесна битка и с възможно най-уверения си тон се обърнах към Наталия Романова, която ми се струваше, че е най-благосклонно настроена към съществуването ми в този момент.
— Съжалявам, че съм причина за спорове, но аз мога да Ви кажа как жената от видението ми умря — провикнах се. — Може би това ще Ви даде нужната яснота.
За щастие вниманието на всички сега се обърна от Игор към мен.
— Нека да изслушаме Ксения Петрова — проехтя силният ѝ глас. — Опиши ни какво се случи във видението ти.
— Най-силното чувство, което изпитах, беше нейният ужас и отвращение от този, който я измъчваше. Можех да почувствам физическата ѝ болка…
— Всички знаем какво представлява изживяването на смъртта на вестител — рязко ме прекъсна Николаевич.
— Борис! — Романова се обърна гневно към него.
Той я погледна стъписано, а след това тя ми кимна да продължа.
— Жената беше много възрастна. Въпреки болката, която изпитваше, нашепваше молитва, отправена към Бог. Молеше се за прошка и за спасение на душата ѝ… — гласът ми се разтрепери и почувствах близостта на Игор до себе си. Той ме докосна почти незабележимо, но достатъчно, за да се овладея. — Молеше се на Бог да я спаси от демона. Думите ѝ бяха: „Не давай място на лукавия демон да ме завладее чрез насилване на това смъртно тяло.“
Спомних си страха и отчаянието ѝ, но също и непоколебимата ѝ вяра в Бог, че той ще я приеме при себе си.
— След миг осъзнах, че стоя в локва кръв. Нейната кръв. Тя се строполи в краката ми. Вратът ѝ беше разкъсан. Очите ѝ бяха отворени и гледаха право в мен — отроних едва чуто накрая и краката ми омекнаха.
За щастие запазих равновесие. Игор ме беше хванал за ръката над лакътя. Наталия Романова кимна в посока на другия край на залата и от там изскочи едър мъж, който донесе два стола и ги сложи до мен. Седнах до Игор и се вгледах в лицето на Романова. Изглеждаше разстроена. Лицата на другите вестители бяха застинали. Игор се изправи и се обърна към Ордена с подобаващи почит и респект:
— Колкото и необичаен да е този случай, Орденът трябва да признае истинността на думите на Ксения и силата на нейната дарба. Всички знаем как беше намерено тялото на Вера Крамаренко — Той погледна за кратко към мен и после заключи: — Ксения Петрова преживя смъртта на великата пророчица Крамаренко.
Глава 8
В залата настъпи пълен хаос. Повечето от вестителите говореха нещо неразбираемо помежду си като поглеждаха от време на време към мен, а другата част от тях се провикваха към Игор, че твърденията му са абсурдни. „Неверник!“, „Дръзка лъжа!“ и „Какво нахалство!“ бяха само някои от фразите, които долетяха до ушите ми.
Двамата с Игор стояхме изправени един до друг и изчаквахме шумотевицата да утихне. Надявах се, че той има план, с който да се измъкнем от ужасната ситуация, защото аз самата нямах никаква идея какво да направя. Забелязах Наталия Романова и Егоров да стоят спокойни и да гледат право напред към нас двамата. Нещо в погледите им ме притесни. Те не се вайкаха, нито негодуваха срещу последните думи на Игор. Стояха неподвижни в мълчание и изглеждаха така, сякаш не бяха чули и звук от шумната тирада на останалите вестители. За моя изненада техните спорове не стихваха, а напротив — ставаха все по-ожесточени. Имах чувството, че съм попаднала в зоопарк, където маймуните се бореха за надмощие и се гонеха бясно из клетката, за да надвият противника си. До известна степен целият този хаос ми се струваше смешен. Виждаше ми се нелепо духовно извисени и мъдри хора като тях да се държат по този начин. Явно търпението на Егоров се изчерпа и той наруши безредиците с плътния си и мощен глас: