— Моля за тишина! Моля Орденът на вестителите да замълчи! — повтори той след като виковете не стихнаха напълно. — Запазете реда в залата, по дяволите!
Оказа се, че ругатнята му постигна желания ефект и тишината измести негодуванията на вестителите.
— Братя и сестри — продължи той с малко по-спокоен глас, — възмутен съм от вашето поведение. — Стори ми се, че вестителите изглеждаха дори по-шокирани сега, отколкото преди малко. — Този Орден не е конституционен съд. Нашата работа не е да осъждаме други вестители. Нашата работа е да защитаваме своето общество и всички невинни хора, чийто живот е изложен на риск. Заплахата от кръвожадните нараства с всеки изминал ден! Тяхната мощ расте, също както расте броят на техните съюзници! Недопустимо е да се обръщаме един срещу друг и да забравяме в моменти като този своя дълг!
Егоров направи кратка пауза, за да овладее емоциите си. Той огледа строго лицата на своите събратя и изпитателно се взря в това на Борис Николаевич.
— Нашата дарба, колкото и велика да е тя, не ни прави всезнаещи. Ние си оставаме хора. И аз като истински човек отказвам да се нахвърлям срещу младата вестителка, на чиито сили се е доверила собствената ни пророчица. Шокиран съм от това разкритие, но не мога да приема нещата, които чух от вас. Недопустимо е и да отхвърляме твърденията на един от най-преданите и отдадени млади пазители, които имаме честта да ни защитават. И съм възмутен от неуважението, което проявявате към пазител Алешкин. Нашите солдати не са нито неверници, нито лъжци! Игор Алешкин е доказал своята лоялност и единственото, което е редно да направим, е да му отвърнем със същото. Алешкин, приемете извиненията на Ордена за отправените обвинения — гласът му стихна и Егоров сведе почтително поглед пред Игор.
Тишина надвисна над нас. Никой не смееше да отвърне нищо на думите на стария вестител. Изпитваха прекалено голямо уважение към него, за да противоречат на това, което беше казал. Игор направи лек поклон с глава, колкото да покаже, че приема извиненията на лидера на Ордена. Господи, изглеждаше толкова величествен…
— Вера Крамаренко беше сърдечен и благороден човек. Тя не се осланяше на виденията си, за да разбере кой е с добро сърце и кой — не. Не виденията и пророчествата ѝ бяха това, което я правеше велика, а вярата.
Романова говореше и очите ѝ бяха блеснали от напиращите сълзи. Гласът ѝ обаче остана спокоен. Борис Николаевич наклони глава и не продума. Всички погледи се местеха ту към него и Наталия, ту към мен.
— С оглед на всичко, което чухме, мога да кажа следното — проговори отново Егоров. — Добре дошла сред нас, Ксения Петрова. Отсега нататък можеш да разчиташ на помощта на обществото на вестителите.
Аз кимнах недодялано и отворих уста да кажа нещо в отговор, но не можах да намеря подходящите думи, затова останах безмълвна. Погледнах към Наталия, от която успях да доловя една почти незабележима усмивка. След като всички вестители се оттеглиха и залата се опразни, нетърпеливо се обърнах към Игор:
— Игор, колко точно нагоре се издигаш в йерархията на пазителите? — попитах го.
Той ме погледна любопитно и на лицето му се разтегна широка чаровна усмивка.
— От всичко, което се случи днес, точно това ли те интересува? — в първия момент въпросът му ми се стори безсмислен и затова повторих:
— Егоров, той е лидера на Ордена, нали? — запитах го нетърпеливо. Игор кимна. — Той се изказа изключително ласкаво за теб. Отдаде ти необходимото уважение и почит.
Игор ме изгледа изучаващо и продължително.
— Думите му могат само да ме радват, Ксения.
— Да, но все си мисля, че си ги заслужил…
— Ще водим този разговор някой друг път — отвърна и ми се усмихна замислено.
Толкова рядко виждах тази усмивка, която го превръщаше в момче. Не можех да повярвам колко различен можеше да бъде — понякога беше дистанциран и сдържан, друг път се държеше закрилнически или властно. А в моменти като този усещах пеперуди в стомаха си само от един-единствен негов поглед. Защото беше истински. Беше и сдържан, и властен, и грижовен, и всичко прекрасно накуп. Всеки миг от тази открадната сладост ми се струваше нереален, главата ми се изпразваше, отмалявах.