— Не че знам откъде, но все отнякъде трябва да започна. Първо, правилно ли разбрах, че едва преди няколко дни си научила за съществуването на вампирите? — аз само кимнах в отговор и той продължи. — Второ, сигурен съм, че този път наистина не съм разбрал правилно, но все пак — наистина ли каза, че си изживяла смъртта на друг вестител?
— Да — отговорих кратко.
Той продължи да ме зяпа невярващо и тогава се намеси Зоя.
— Значи затова е била цялата шумотевица около пристигането ти! Явно Орденът е бил шокиран от това, че толкова млад вестител, който дори не знае за собствената си дарба, е успял да се свърже с друг вестител по време на смъртта му!
Зоя, за разлика от Юри и Майкъл, изглеждаше изключително развълнувана от развилите се събития, докато те просто ме гледаха безмълвно.
— Нищо чудно, че си толкова объркана… — каза ми Майкъл. — Не предполагах, че може да съществува вестител, който да не подозира нищо за вампирите, а още повече — за дарбата си. Но фактът, че имаш толкова развити способности… Това е просто изумително!
— На мен не ми се струва никак изумително. И наистина — толкова ли рядко се среща някой начинаещ да изживее смъртта на вестител, бил той пророк или не?! — запитах го припряно.
— Пророк? — кресна Юри и погледите от съседните маси се насочиха към нас.
— Шшшт! Може ли да не привличаме толкова много внимание! — скастрих го. — Да, пророк.
— Изживяла си смъртта на Вера Крамаренко?! — повтори Юри.
— Как е възможно изобщо? — запита ме Зоя възхитена и в същото време смутена.
— Не знам. Нали ви казах — нищичко не знам!
— Как може толкова силен вестител да не знае нищо за себе си? — възмутено попита Зоя.
Аз я изгледах продължително и стиснах зъби.
— Явно, че може — процедих.
— И как тогава разбра за всичко? Получи видение, което ти разказа за кръвожадните и всичко останало?
— Не мисля, че в случая е уместен какъвто и да е сарказъм — отговори ѝ Майкъл вместо мен.
— Не питам теб, Майк — заяде се тя на свой ред.
— Стига сте се разправяли! — извика подразнено Юри.
След миг погледна извинително към Зоя, а тя завъртя глава на другата страна. От гърдите му се надигна тежка въздишка.
— Ксения, трябва да си минала през големи премеждия, за да се озовеш в Москва.
— Откъде реши, че сега съм се озовала в Москва?
— Руснаците надушват чужденците отдалеч — каза Майкъл и усмивка плъзна по лицето му.
— О, моля ти се! — завъртя очи Зоя. — Теб и ескимос ще те разбере, че не си руснак!
Последвалият смях поуспокои малко напрежението, но мисълта, че нещо с мен не беше наред, продължаваше да ме гложди.
— Е, Ксения, ще ни кажеш ли все пак откъде си? — на лицето и цъфна лукава усмивка.
— Идвам от България. Там съм родена, там израснах и съвсем доскоро там живеех.
— И как се случи, че научи руски толкова добре за няколко дни? — попита ме Юри, който очевидно имаше навика да остроумничи.
— Ти сериозно ли? — попита го Зоя и повдигна едната си вежда.
— От малка учих руски. Честно казано така и не разбрах защо родителите ми държаха толкова много на това — отвърнах замислено.
— Може би са искали да те подготвят за този ден, за това тук — предположи Майкъл.
— Не е нужно да идва в Русия, за да бъде вестител — каза му Юри.
— Не — прекъснах ги. — Родителите ми не бяха вестители. Знам го.
— Това вече не е възможно — каза Юри. — Виденията са наследствени. Поне един от тях трябва да е вестител. Да е бил… Чакай, да не би те да са починали? — попита ме с неудобство.
— Да — побързах да кажа. — И между другото точно това каза и Игор.
— Игор? Алешкин? — невярващо запита Майкъл.
— Да, точно така. Тя пристигна с Алешкин — самодоволно каза Зоя и на лицето ѝ отново се появи онази нейна игрива усмивка.
— И какво толкова като съм пристигнала с него? — обърнах се към нея подразнено.
— Ами не, нищо. Като изключим факта, че нито един пазител от дворцовата школа не е ескортирал начинаещ вестител и също това, че изобщо не му влиза в задълженията. Да не говорим пък за Алешкин — най-младият воин, станал дворцов пазител някога. Не, нищо работа — саркастично заяви тя като продължаваше да гледа и да се усмихва лукаво.
Аз от своя страна не знаех какво да отвърна, тъй като имах чувството, че Зоя говори за съвсем различен човек от Игор, когото познавах.
— После ще говорим за това — обади се Юри. — Въпреки, че е наистина странно дворцов пазител да се занимава с млад вестител. Но какво каза за родителите си? — запита ме и отпи една голяма глътка вода от чашата си.
— Нищо. Просто знам, че никой от тях не беше вестител.