— Сигурно доста си подразнил Ордена — засмях се.
— Да… Но в един момент не можех повече да се сдържам.
— А имаше ли полза от това, че дойде? — попитах го след малко. — Разви ли способностите си както се надяваше?
— Трудно ми е да ти отговоря. Има ли начин, по който да измериш напредъка си? Силата е доста субективно понятие — отвърна уклончиво.
— Или получаваш видения, или не. Какво му е толкова субективното? — отвърнах, а той се засмя.
— Добре. Какво смяташ по въпроса — кой вестител е развил повече способностите си — този, който всеки ден получава неясни видения без да види нищо конкретно в тях, или този, който за една година е получил едно-единствено видение, с което е спасил живота на някого?
Аз го погледнах с присвити очи сякаш се опитвах да намеря нещо, с което да опровергая тезата му.
— Добре, печелиш — предадох се накрая. — И все пак — мислиш ли, че си е заслужавало да дойдеш тук?
— Ако майка ми спи спокойно, защото съм тук и не се притеснява за мен, значи си е заслужавало. Освен това възможността да наблюдавам Ордена как мисли, как действа, си струва усилията и трудностите.
Аз се усмихнах на думите му. Тайничко се надявах след време и аз да мога да отговоря по същия начин, ако някой ми зададеше този въпрос.
— За какво се замисли? — попита ме и се вгледа в лицето ми. Беше внимателен и се държеше мило.
— Зачудих се дали ще се впиша в този свят. Иска ми се да вярвам, че един ден няма всичко това да ми е чуждо…
Той кимна разбиращо. Продължавахме да обикаляме между дърветата и стъпките ни отекваха шумно сред тишината. Лесно можех да забравя, че се намирам в най-населения град на целия континент.
— Ксения, знаеш ли какво означава името ти? — попита ме внезапно той.
— Всъщност не — отвърнах и го загледах с интерес.
— В някои случаи значи „чужденка“ — усмихна се той, — а в други — „гостоприемна“.
— Откъде знаеш това? — засмях се.
— Ще се изненадаш какво можеш да научиш от руснаците! — изсмя се и той на свой ред. — Хайде, да се прибираме. Виждам, че ти е студено.
Глава 10
Върнахме се в палатата и Майкъл предложи да ми покаже залите, където се провеждаха упражнения и отворени дискусии с вестителите от Ордена. Останах изненадана да разбера, че по всяко време на деня имаше негови членове, които бяха на разположение да се срещнат с младите вестители и да им дадат съвет или да им помогнат с конкретен проблем. Освен това в определени часове се провеждаха срещи, на които можеше да присъства всеки. Майкъл уточни, че обикновено се дискутират общи теми, които да са от полза за всеки млад вестител.
Тръгнахме към една от залите, която беше в крилото с трапезарията, главната библиотека и кабинетите на Ордена. Влязохме вътре възможно най-безшумно, но в мига, в който се огледах, съзрях в далечината махащата срещу мен ръка на Зоя. Беше вдигнала косата си на висок небрежен кок и затъкнала подострен молив зад ухото си. Беше облечена в бяла риза с разкопчана яка, а на ушите ѝ висяха големи черни обеци, които бяха в тон с колана на винено червената ѝ къса пола. От светлината, струяща от прозореца до нея, косата ѝ изглеждаше повече руса, отколкото кестенява. Майкъл ми придърпа един стол зад голямата маса, на която се беше настанила Зоя, и ми направи място да седна до нея.
— Добре, че я доведе — каза тя на Майкъл, надвесена през мен. Новаковска обяснява за изживяването на смъртта на вестителите.
Вдигнах поглед към вестителката отпред и разпознах младата Лена от дузината присъстващи на първата ми среща с Ордена.
Новаковска беше много по-млада от останалите членове и се открояваше сред останалите вестители с миловидното си изражение. Имаше кестенява коса и големи кръгли очи. С малкия си нос и прибрана уста приличаше по-скоро на кукла, отколкото на могъщ предводител на цялото общество на вестителите. Беше слаба, с издължено грациозно тяло и ми направи впечатление, че жилетката ѝ висеше размъкнато на раменете.
— Това явление е възможно в повечето случаи само при напреднало развитие на способностите на вестителя. Освен това изживяването на смъртта на наш брат или сестра изисква наличието на силно изградена връзка помежду ни. Не съществува случай, в който две души, които не са свързани по някакъв начин, да се потърсят в предсмъртния час.
Гласът ѝ беше напевен и контрастираше със силата си на крехката ѝ фигура и невинното излъчване.
— Макар изживяването да е болезнено и стресиращо, не го приемайте като проклятие. Винаги има причина да изживеете тази чужда смърт. Не го забравяйте. Това явление е признак за силна духовност, за това, че съзнанието ви е достатъчно отворено за заобикалящия ви свят и за чувствата и емоциите на хората. Доказателство е и за силата да спасявате животи, която притежавате. Само вестител с висока степен на развита емпатия може да приеме това явление в себе си. За съжаление обаче има случаи, в които изживяването оставя непоправими следи върху съзнанието и душата ни. Ако не сме достатъчно силни да устоим на мрака, той може да ни погълне.