— Какви последици може да има това върху нас? — дочу се един женски глас отзад.
— Има случаи, в които вестители са загубвали разсъдъка си. Те могат да различат реалността от фантазиите и собствените си страхове. Други страдат от параноя, че животът им постоянни е под заплаха.
— Има ли доказателства за физически отражения от изживяването на смъртта? — обади се този път някакво момче, което седеше по-напред.
Новаковска се замисли за момент и кимна.
— Преди известно време попаднахме на случай в Италия, където вестител се е парализирал след като е станал свидетел на смъртта на свой приятел, който бил убит от кръвожаден. За съжаление никаква лекарска намеса не е могла да регресира парализата.
Вълнението от това разкритие засили шепота в залата, но Новаковска не обърна внимание.
— При положение, че рискът от поражения е толкова висок, как може да твърдите, че не трябва да приемаме подобно явление като проклятие? — запита същото момче. — Как ще използваме силите си, ако загубим разсъдъка си или се парализираме?
— Физическото отражение от травмата е нещо много рядко срещано — отвърна. — А що се отнася до загубата на разсъдък и връзка с реалността… — тя направи пауза, — всичко зависи от това, дали сте достатъчно подготвени. Именно затова изживяването на смъртта на друг вестител се среща при хора, които са развивали способностите си в продължение на десетилетия. Няма защо да се притеснявате за това сега, твърде млади сте.
— Ксения Петрова е на деветнайсет години и въпреки това ѝ се е случило само преди няколко дена.
Майкъл гледаше право напред към Новаковска, надигнал се на тюла си. Изгледах го шокирано и за първи път ми се прииска да го фрасна право в носа.
— Майкъл! — просъсках тихо, за да не ме чуе никой.
Не ме поглеждаше, наблюдаваше реакцията на Новаковска. Тя остана безмълвна за няколко дълги мига, сякаш се опитваше да се окопити от току-що обявеното на всеослушание разкритие. Забелязах, че всички погледи бяха насочени към Майкъл и мен. Зоя беше отворила очи от изненада, но ми се стори, че интересът ѝ се усилваше с всяка изминала секунда.
— Ксения Петрова е особен случай и не е тема на този разговор — отвърна меко Новаковска, възвърнала способността си да говори.
— Но Ксения е пример за това, че млад вестител може да изживее смъртта на друг вестител. При това тя дори не е знаела какво се случва — настоя той.
Изглеждаше спокоен и не усетих враждебност в гласа му. За разлика от него обаче, аз бях готова да го свлека от стола и да му покажа точно колко враждебна бях станала.
— Освен това Ксения не е била свързана на каквото и да е ниво с жената, чиято смърт е изживяла — обади се ентусиазирано Зоя.
Обърнах се към нея, дори по-шокирана от преди малко. И тя ли си просеше боя? Шепотът се усили. Новаковска потърка нервно ръце и се приближи малко по-напред.
— Това е нещо, с което не сте запознати. Не може да твърдите подобни неща без да знаете за какво говорите — гласът ѝ бе станал решителен и по-настоятелен. — Освен това няма как да знаете кой вестител с кого е свързан. Несериозно е да го казвате.
— Нека Ксения сама да каже какво се е случило. Тя поне със сигурност знае за какво говори — отвърна Майкъл и ме погледна.
В мига, в който видя изражението ми, неговото замръзна и се размърда неспокойно на стола. Новаковска ме погледна предупредително и въпреки това чертите на лицето ѝ останаха меки. Вероятно би изглеждала все така миловидна, дори да държеше секира в ръка. Всички присъстващи се обърнаха към мен и се почувствах като в капан. Изобщо нямах намерение да споделям личните си преживявания с тези непознати, дори да бяха най-вълнуващото нещо за последните деветнайсет години от живота ми, колкото всъщност беше дълъг целият ми живот…
— Ксения може да разговаря с нас, но дискусията няма да бъде на отворени врата — отсече Новаковска.
— Не можете умишлено да криете информация от нас, която би ни помогнала да разберем по-добре силите си — заинати се момчето от първите редове.
Какъв зубрач!
— Не може да принудите когото и да било да разказва лични неща, независимо от каква полза биха били за вас! — изнерви се Новаковска.