Точно в този момент не изглеждаше никак мила, но бях готова да я разцелувам.
— Ксения, разкажи какво се е случило! — сръга ме Зоя.
— Дръж си устата затворена! — срязах я, молейки се никой да не ни е чул.
— Ако не им кажеш, аз ще го направя! — отвърна ми тя.
Аз я изгледах свирепо.
— Няма да направиш нищо подобно!
— Да се обзаложим ли? — тя ме погледна предизвикателно.
Господи, ще ѝ оскубя перфектната коса косъм по косъм!
— Ксения Петрова е млад вестител, който все още има да учи много за дарбата си и за законите, на които се подчиняват силите ни — отвърна спокойно Новаковска, но с тон, който не търпеше възражения.
— Явно нейните сили не се подчиняват на същите закони. Иначе как ще обясните, че смъртта, която е изживяла, е била смъртта на Вера Крамаренко? — възкликна Зоя.
Гласовете на останалите се сляха в задружно ахване и развълнуваният шепот се превърна във всеобщо изумление. Аз станах от стола си, готова да извлека Зоя за косата, но се овладях навреме и се запътих бързо към вратата. Целият свят ми беше толкова крив, че всеки момент щях да започна да хвърлям светкавици и гръмотевици по първия човек, който ми се изпречеше.
— Ксения! — извика след мен Зоя умолително.
— Вие тримата — гласът на Новаковска се извиси над шумотевицата — с мен. В кабинета ми.
Обърнах се изумена към нея и я изгледах невярващо. С какво по-точно аз бях виновна за този цирк? Щях да се радвам да прати Зоя и Майкъл по дяволите, но защо трябваше аз да нося отговорност за техните действия! Да си оправят кашите сами! Продължих напред към изхода, но Новаковска не се отказа.
— Ксения, това се отнасяше и за теб.
Отново я погледнах, но този път тя изглеждаше непреклонна. Същински Игор в женски образ! Върнах се като градоносен облак и подминах безцеремонно Зоя, която се опита да ме дръпне настрани. Майкъл измърмори нещо в опит да ме умилостиви, но дори не чух какво каза. Тримата заедно с Новаковска се отправихме към другата врата в посока, противоположна на изхода към коридора, и влязохме в кабинета ѝ. Беше обзаведен доста семпло и приличаше на офис от голяма корпорация — лаптоп, принтер, шкаф, пълен с папки. Обикновено бюро и въртящ се кожен стол. Имаше доста саксии с цветя, но повечето от тях бяха тръгнали да умират. Явно духовната ѝ извисеност не се отнасяше до всички биологични видове…
— Намерете си къде да седнете — отвърна и прозвуча доста сърдито.
Аз останах права, но Майкъл ми придърпа един стол, на който ме побутна да седна. Отправих му предупредителен поглед, а той посърна още повече. Зоя беше захапала вътрешната част на бузата си и оглеждаше кабинета разсеяно. Новаковска седна на стола си и ни загледа сериозно. Куклата беше много ядосана.
— Какво си въобразявате, че правите? — запита ги и присви очи.
Те се размърдаха нервно.
— Просто искахме да ни обясните как е възможно Ксения да е преживяла нещо подобно — отвърна Майкъл.
Беше запазил хладнокръвие.
— И как изобщо е възможно да е изживяла смъртта на Пророчицата! — възкликна Зоя.
Вълнението ѝ беше в ярък контраст със спокойствието на Майкъл.
— Това изобщо не ви влиза в работата! — възкликна на свой ред Новаковска. — Дискусиите може да са отворени, но това не значи да въвличате в тях личните преживявания на хората. И със сигурност не означава, че може да си позволявате подобни неандерталски своеволия.
Изказването ѝ донякъде ме развесели.
— Какво му е неандерталското да искаме да научим повече? Ами ако се случи и на нас? Трябва да сме подготвени! — оправда се Зоя.
Новаковска въздъхна уморено.
— Без преструвки, ако обичаш, Зоя. И двете знаем, че любопитството в тази ситуация надделява над жаждата за знание…
Новаковска, потънала в големия стол, беше свалила маската на просветен вестител и сега приличаше повече на нас, отколкото на член на Ордена. На колко ли години беше всъщност? Двайсет и пет? Трийсет?
— И какво лошо има в любопитството? То е почти същото като жаждата за знание — отвърна кисело Зоя.
— От любопитства кошка сдохла…[8] — каза ѝ Новаковска и се подсмихна.
— И пак я спасило! — не се предаде Зоя.
— Вижте какво, нямам намерение да изпадам в обяснения защо не трябва да се държите така, както се държахте преди малко — отвърна Новаковска. — Ако сами не може да го разберете, лошо за вас. Но ако още веднъж всеете такъв смут в някоя от залите, докато водя подобни срещи, ще ви отстраня от моите класове.
Очите на Зоя се ококориха, но замълча. Мисля, че беше прехапала езика си, само и само да не отвърне на предупреждението на Вестителката.