— Вижте, не сме искали да създаваме напрежение. Ксения — обърна се към мен Майкъл, — съжалявам, че те поставихме в такава ситуация. Но трябва да разбереш какво означава това. Ти си изживяла смъртта на Пророчицата! Единствената Пророчица, която Орденът е признал! Тя беше най-просветеният вестител сред всички. Трябва да е имало причина да се свържеш с нея.
— Това не ти дава право да ме хвърляш на вълците! — отвърнах ядно.
Той кимна с очевидна неохота, сякаш не искаше да признае, че бях права.
— Малко драматизираш! — заяви Зоя. — Не сме казали нищо, което да те злепостави. Ако трябва да бъдем честни, това, което казахме, те издигна на пиедестал в очите на останалите обучаващи се.
— Някой молил ли те е за това? — отвърнах още по-ядосана. — И за секунда ли не можеш да си представиш, че не търся всеобщото внимание и одобрение?
— Ако си искала да се изолираш от вестителите, не си преценила много добре къде да отидеш.
— Не дойдох, горяща от ентусиазъм — отвърнах ѝ.
— Да си беше останала в България тогава! — извика Зоя.
Няколко кичура се бяха измъкнали от заформения ѝ кок и сега стърчаха разрошено около почервенялото ѝ лице.
— Зоя! — скастри я Новаковска. — Прекаляваш!
— Каква, за Бога, е тази разправия? — Романова стоеше на врататa на кабинета и ни гледаше невярващо. — Какво правите вие тримата тук?
— Опитвам се да им обясня значението на „подобаващо поведение“ — отвърна кисело Новаковска.
Да, наистина беше по-различна от останалите членове на Ордена. Романова стоеше изправена зад нас и бяхме извърнали глави към нея, за да видим реакцията ѝ. Тя местеше безизразен поглед между нас и Новаковска. Гордата ѝ стойка издаваше, че никак не ѝ е приятно да се замесва в подобни ситуации. Беше облечена с коприна и тъмносиня блуза и пола с висока талия, която стигаше до под коляното.
— Какво сте направили? — попита ни.
Зоя завъртя очи, а Майкъл се надигна.
— Просто едно недоразумение — отвърна той.
— Недоразумение? — изгледах го ядно. — Следващия път като решите да си врете носа, където не ви е работа, се уточнете предварително със Зоя, за да не стават „недоразумения“ — троснах се. — Трябвам ли Ви за нещо? — обърнах се към Новаковска.
Тя ме погледна за миг, след това посочи към вратата и аз излязох. Романова ме последва и тръгна след мен.
— За какво беше всичко това? — попита ме настоятелно.
Явно нямаше да се измъкна толкова лесно.
— Бях замесена в дискусия, в която не исках да участвам — отвърнах и продължих да се изкачвам по стълбите към стаята си.
— Ще уточниш ли за какво говориш или трябва да се върна при Александра Новаковска и да я попитам сама?
Спрях се на едно от стъпалата и я изгледах. Изражението ѝ беше твърдо и решително. Всички ли подражаваха на Игор или просто им беше национална черта?
— Имаше отворена дискусия за изживяването на смъртта на Вестител. Новаковска обясняваше, че е почти невъзможно да ни се случи, докато сме толкова млади, защото все още не сме развили способностите си достатъчно добре, за да се свържем с друг вестител. Каза също, че между двамата вестители трябва да има и изградена някаква връзка, за да се случи. Тогава Майкъл и Зоя споменаха случая с Вера Крамаренко и как аз съм толкова млада и как изобщо не съм знаела коя е и въпреки това съм изживяла смъртта и, И после… После настана суматоха. Другите вестители бяха и изненадани и…
— Бих казала по-скоро, че са били шокирани — прекъсна ме Романова.
Аз кимнах.
— Трябваше да се сетя, че ще се случи така — отвърна подравнено. — Не можеш да спреш любопитството на хората, Ксения. Рано или късно подобни неща се разчуват и няма как да предотвратиш реакциите.
— Нямаха право да ме въвличат в такива разговори. Не искам да разказвам за това, сякаш е нещо невероятно и супер интересно! Беше ужасно и ми се иска никога да бях усетила болката и страха, които изпитах тогава! — отвърнах развълнувано.
Романова ме погледна съчувствено.
— Мога да си представя как си се почувствала.
— Не, не можете. Аз наистина бях там — отвърнах студено.
— Аз също съм преживявала това, Ксения. Тези неща не се забравят.
Разбира се, че можеше да си представи как съм се почувствала. Нали беше една от дванайсетте най-опитни вестители. Ако не беше изживяла нещо подобно, това щеше да значи, че не е толкова всезнаеща и всевиждаща. Погледнах я неловко и отново се заизкачвах по стълбите.
— Ксения — провикна се Наталия от по-долното стъпало, — имаме да обсъждаме много неща. Ела утре след закуска в кабинета ми.