Цяла нощ Вера вървяла надолу по пътя и когато най-накрая стигнала селото, припаднала пред портата на съседите. Намерили я след няколко часа, когато се съмнало. Скоро след това виденията се засилили. Започнала да вижда убийства, кръвожадни, ужасените лица на жертвите им. Но най-странното било, че виждала и случайни инциденти — катастрофи, срутване на сгради, пожари, наводнения. Силите ѝ се били отприщили, с всеки изминал ден я обладавали все повече и повече. Спряла да живее собствения си живот и била погълната от този на другите. Виденията ѝ за нападани от кръвожадни били толкова подробни, толкова истински, че с помощта на солдатите, само в първите няколко години успял да спаси повече от осемстотин човека.
Един ден, докато се прибирала у дома, усетила странно чувство. Било вече късно и улиците били обезлюдени. Точно преди да влезе вкъщи, била нападната и отвлечена. Веднага разбрала, че били кръвожадни. Можела да ги надуши и да види ясно лицата им дори през превръзката на очите си. Ужасът я залял. Те започнали да я заплашват, че ако не им разкрие подробности за Ордена и за солдатите, ще я измъчват. Предложили ù кратка и безболезнена смърт в замяна на необходимата им информация. Искали да разберат плановете на пазителите, следващите им ходове, чувствали се застрашени от многобройните жертви, които били дали благодарение на нейните видения. Кръвожадните били започнали да капят като гнили круши и това ги изнервяло. Вера стоически премълчала всяка истина и ги подвеждала с неверни факти. Скоро обаче я разкрили и започнали да я измъчват, да я жигосват. Болката нахлула бясно в нея и ù се искало да умре на място. Страхът впил нокти в сърцето ù, но тя не му се поддала. Сякаш след прилив на нови сили, извършила нещо, което никой вестител досега не бил успял да направи — свързала се духовно с петдесет пазители наведнъж. Призовала ги да ù помогнат и да унищожат кръвожадните.
Помощта не закъсняла. Скоро пазителите нахлули в убежището им и избили всички вампири до крак.
От този ден тя не отстъпила от дарбата си. Твърдяла, че Бог ù е помогнал в онзи миг и било неин дълг да се отплати за тази с добрина с още сто пъти по толкова. Вера се превърнала в символ на вярата, в символ на благословията на Господ и най-вече в светица за вестителите. Макар безброй много пъти да била молена да стане член на Ордена, тя всеки път отказвала. Твърдяла, че призванието ù да вижда съдбата на толкова много хора, щяло да бъде възпрепятствано от задълженията ù към Ордена. За нея било по-важно да спаси колкото може повече невинни жертви, отколкото да напътства останалите вестители и да заеме полагащото ù се място в Ордена. За седемдесет и три години Пророчицата помогнала на почти девет хиляди човека и благодарение на нея били убити още толкова кръвожадни.
Бях останала като зашеметена от този разказ. Животът на Вера Крамаренко ми се стори като вихрушка от възходи и падения, но най-много ме порази жертвоготовността ѝ. Тя охотно се потапяла все по-надълбоко в дарбата си с единствената цел да успее да види повече нападения. За да спаси повече хора. Нищо не успяло да я отклони от пътя ѝ. Изведнъж се сетих за думите на Алегрина да не допусна никой и нищо да ме отклони от моя път. Незнайно защо чувствах, че мога да се свържа с нейната съдба. Пророчицата бе загубила своите родители твърде млади и също като мен бе развила своята дарба непосредствено след този трагичен инцидент. Силите ѝ я погълнали в своята вихрушка и всяко нейно видение доказвало пред останалите вестители колко необятна била нейната дарба. И въпреки приликите, които намирах между мен и нея, бях толкова далеч от Вера Крамаренко, колкото от всичко останало в този свят. Тя, за разлика от мен, не се е бунтувала срещу съдбата си, била е яростно мотивирана да посвети живота си на тази дарба. Поставяла е другите пред себе си. А аз. — Аз бях толкова уплашена от това, което се случваше с мен. Всяка клетка в тялото ми се съпротивляваше на промените в живот. Ами и първата мисъл в главата ми беше „Бягай!”. И в същото време бях закотвена тук. Изпитвах непреодолимо желание да разнищя цялата мистерия около мен и да изровя причината за странните неща, които ми се случваха, заровена дълбоко под историята, традициите и тайните на тази общност, в центъра на която бяха вестителите. Каквато бях и аз.