— Не знам дали си наясно с правилата на нашето общество, но не мога да гледам отношението ти към него без да се намеся — каза ми тя.
Студенината в гласа ѝ полази по кожата ми и ме накара да отстъпя крачка встрани от нея.
— За какво отношение говорите? — отвърнах ѝ рязко.
Откъде накъде изобщо се намесваше в личния ми живот?
— Много добре знаеш за какво говоря, Ксения. Нека не разиграва ме излишен театър — тонът ѝ не се промени.
Очите и святкаха срещу моите, но реших да не ѝ се поддавам. Тя целеше точно това.
— Не аз се държа драматично в момента — отвърнах. — Вие не знаете нищо за мен.
— Това, което видях досега, е достатъчно. Не е нужно да знам повече — отговори ми и отиде до прозореца зад масата, на която се бяха настанили всички членове на Ордена при първата ми среща с тях.
— Не знам какво си въобразявате, че знаете, но нямам намерение, да търпя подобно отношение — заявих категорично.
Тя се извърна рязко.
— Не бих гледала безучастно твоето отношение към Алешкин!
— За какво, по дяволите, говорите?! — извиках.
Недомлъвките и обвиненията ѝ ме вбесяваха.
— Може би не си съвсем запозната с правилата и законите ни. Може би е грешка на Алешкин, че не ти е казал кое е редно и кое — не — продължи сякаш изобщо не бях избухнала току-що.
Тя се заигра с колието на врата си и отново се извърна към прозореца, загледана в големите борове, извисяващи се в парка.
А може би е наша грешка, че не ти обяснихме още в началото.
— Да сте ми обяснили какво? — запитах остро.
— Връзките между пазител и вестител са строго забранени — рече и впи сините си очи в моите, сякаш ме изпитваше.
Аз премигах объркано.
— Изобщо не знам за какво говорите и изобщо не ме е грижа. Моят личен живот не засяга нито Вас, нито когото и да е било!
— Значи е вярно… Разбира се — заключи тя и подпря рамо в рамката на прозореца.
Сега не изглеждаше толкова недостъпна, а по-скоро уморена.
— Ти наистина имаш чувства към него.
Аз я изгледах невярващо и отвърнах:
— Полудяхте ли? Що за глупости!
Възмущението ми потисна прииждащия пристъп на смях.
— Ще ми се да бяха глупости. Тогава нямаше да ми се налага да водя този разговор с теб — каза и вирна брадичка.
— Мисля, че разговорът е по-неприятен за мен, отколкото за Вас — троснах се.
Исках да запратя скулптурата „Пиета” по нея, но не бях сигурна дали в действителност можех да я помръдна от мястото ѝ.
— Ако смяташ, че ми доставя удоволствие да те поучавам с кого можеш да се впускаш в любовна афера и с кого — не, много се лъжеш — отвърна нервно.
Аз я изгледах с полуотворена уста и едва успях да сдържа гнева си.
— Любовният ми живот, който между другото не съществува, изобщо не Ви влиза в работата! — отвърнах яростно. — Може да сте всякаква, може да сте високопоставен член на най-великия Орден на планетата! Може да сте най-всевиждащият и всезнаещ вестител сред всичко вестители — това не ме вълнува! Нямате ни най-малко право да си врете носа в моя личен живот! — продължих да викам, а стените на залата връщаха в ехо гнева ми.
Романова ме гледаше, без да е особено впечатлена от словесния поток, който се изля от устата ми, и направи няколко бавни крачки напред.
— Мен пък, Ксения, не ме вълнува какво мислиш за мен. Ни най-малко дори. Но едно нещо ще запомниш и ще го запомниш добре — ти и Игор не може да бъдете заедно. Никога! — гласът ѝ проехтя злокобно в голото пространство.
— Аз не искам да бъда с Игор — отвърнах през зъби.
— Не ме взимай за глупачка, Ксения.
— Но дори и да исках, една Ваша забрана няма да ме уплаши — продължих, втренчила се в очите ѝ.
Наистина не ме плашеше. В момента просто я мразех.
— Целта ми не е да те уплаша — отвърна, по-спокойна от мен. — Опитвам се да ти кажа, че има закон, който забранява подобен тип отношения между вестител и пазител.
— Що за идиотщина? — възкликнах.
От всичко, което бях чула и видяла досега, това беше най-голямата глупост.
— Като всяка общност, и тук следваме определени правила и закони. Именно защото призванието ни е толкова отговорно и толкова много хора зависят от нас, се отнасяме към законите си съвестно. Този закон е наложен от Тайния кръг и е толкова важен, колкото законът за посегателство срещу човешки живот.
— Това е… абсурдно! — отвърнах невярващо.
По-късно щях да се върна на темата за този „таен кръг“, за които чувах за първи път.
— Не, не е. Трябва да разбереш, Ксения — вестителите и пазителите са съвсем различни едни от други. Различни раси сме, притежаваме различни сили — сили, които не са привични за обикновените хора. Ако ние сме севера, те са юга. Тези две раси никога не биха могли да имат поколения, защото последиците може да са фатални — отвърна уверено.