— Пазителите — заключих. Егоров кимна. — Но защо пазителите биха поискали да зависят от някого? — попитах.
— Тайният кръг се заклел, че ще им предостави защита чрез магията си. За пазителите винаги е било важно семействата им да бъдат в безопасност. Освен това вътрешният им дълг ги подтиквал към това. Знаели, че така ще бъдат по-силни, ще сразяват повече врагове и ще съумеят да защитят повече невинни хора. Пазителите издирвали и убивали вампирите, не само за да помагат на Тайния кръг, тяхната природа ги тласкала към това. В днешно време благословените фамилии са открили множество школи, с които опитните воини да подготвят по-добре начинаещите в занаята. Най-елитната и престижна школа е дворцовата — тази която обучава пазителите, които ще останат най-близко до Тайния кръг, тъй като тяхната безопасност е по-необходима, за да не позволи магията да бъде прекъсната. Освен това тези, които останат най-близо до Тайния кръг, винаги ще бъдат в епицентъра на вечната битка с кръвожадните. Защото Тайният кръг е Свещеният Граал за кръвожадните. Никога няма да се откажат да ни изтрият от лицето на света. Затова дворцовите пазители са на най-висока почит сред всички воини — няма по-опитни и надарени воини от тях.
— Игор е завършил тази школа, нали? — запитах тихо.
— Точно така — потвърди. — Алешкин е доказал се солдат. Неговият талант и предаността му са спечелили уважението на цялото ни общество.
След тези думи всички се смълчахме.
— И нека уточним нещо — подхвърли шеговито той, — не съм подслушвал разговора ви. Нямам такъв навик и вече съм твърде стар, за да изграждам нови привички.
Със Зоя се смутихме от думите му, но въпреки това не успяхме да сдържим смеха си. Той ни кимна развеселено и се отдалечи бавно, връщайки се обратно към Палатата. Е, със сигурност можех да кажа, че Егоров беше доста по-различен от това, което видях вечерта, когато пристигнах тук за първи път. Свободното му отношение и желанието му да стопи леда помежду ни бяха засенчили студенината и строгостта, които бях забелязала първоначално.
— Не мога да повярвам, че Алешкин те е отвлякъл! — каза ми Зоя след малко и избухна в смях.
Погледнах я озадачено.
— Не ме гледай така! — рече с усмивка. — Трудно ще изтрия всичките ти спомени от главата си!
— Когато намериш начин да го направиш, обади ми се.
— Като се замисля за всичко… Алешкин е действал доста нетипично за пазител — погледнах я внимателно. — Искам да кажа, че… с подходил по-различно от случаите, за които са ни разказвали, когато са били на мисия.
— Ще ми обясниш ли тази част с пазителите? Игор не сподели кой знае колко с мен, а имам толкова много въпроси.
Почувствах особено вълнение при мисълта да се потопя в неговия свят. Не този на Москва и на вестителите и Тайния кръг. А света на пазителите — суров, опасен и изпълнен с предизвикателства.
— Какво искаш да знаеш? — запита с готовност и се намести по-удобно на пейката до мен.
— Откъде се е появила тази раса? Кой е бил първият по рода си? — полюбопитствах.
— Това никой не знае, дори пазителите. Знае се само, че също като при вестителите, пазителите наследяват силата си от рода и поколенията. Колкото по-дълъг е родът на един пазител, толкова по-силен е той. Затова за тях е важно да държат семействата си в безопасност. Всичко е въпрос на сила и вътрешния дълг, който изпитват към хората.