От думите ѝ стомахът ми се сви. По дяволите, как беше възможно да съм вестител след като моето семейство нямаше нищо общо с обществото? Безпокойството ми се засили. Последните думи на Зоя ме наведоха и на странната мисъл за „поколението“ на Игор. Дали вече беше срещнал жената, която щеше да роди децата му? Дали се замисляше за това? Обичаше ли я? Въздъхнах бавно и се огледах. Голите клони на дърветата вече не се поклащаха. Вятърът бе стихнал, но във въздуха се усещаше особена притаеност. Сякаш нещо се спотайваше наоколо. Дебнеше. Побиха ме тръпки и се озърнах нервно през рамо. Зоя явно не долавяше нищо обезпокоително и наруши припряно мълчанието ни.
— Хайде, няма да стоя цял ден тук на този студ!
— Къде отиваш? — попитах я.
— Искаш да кажеш „къде отиваме“ — поправи ме с типичната си лукава усмивка. — Няма да е зле да присъстваш на един мой урок.
— Урок? Повярвай ми, нямам никакво желание за уроци! — отегчено ѝ отвърнах, но тя ме прекъсна.
— О, за този ще имаш! — развълнувано ме затегли от пейката, на която седях от толкова дълго време, че задникът ми вече беше изтръпнал.
— И защо смяташ така?
Тя впусна в действие най-обаятелния си чар.
— Защото Александра Новаковска ще ми покаже как се вика пазител.
* * *
— Ксения, насочи всичките си мисли към пазителя, когото искаш да повикаш — долетя към мен гласът на вестител Новаковска. — Не се напрягай. Отпусни се и се пренеси мислено при него — наставляваше ме гласът докато седях върху една голяма мека възглавница със затворени очи.
Чувствах се глупаво да се напъвам да сътворя някакво чудо.
— Ох! Нищо не се получава… Как да го извикам, като не притежавам никакви суперсили?
— Това няма никакво значение. Твоята магия е достатъчна — отвърна Новаковска. — Казах ти, не се напрягай. Принципът е същият като при медитацията. Изпразни главата си от всички мисли, освен тази за пазителя. Представи си как идва при теб. Представи си как се отзовава на призива ти — обясни спокойно.
Аз отново затворих очи и се опитах да последвам наставленията ѝ. Не беше толкова трудно да мисля за него. Лицето му беше пред мен — с всички изваяни черти и малки несъвършенства, които го правеха дори по-привлекателен. Синьо-зелените му очи ме потапяха в безметежна хипноза, на лицето му се появи загадъчна усмивка, която леко се долавяше, но след миг отново изчезваше… Виждах тъмната му коса как се къдри съвсем леко до страните на лицето му. Игор. Игор. Игор… Името му звучеше като мелодия. Ела при мен… Усетих по тялото ми да се разлива топлина. Не беше гореща и нетърпима като при виденията, не… Беше сладка и приятна. Плъзна се през стомаха ми, отиде нагоре към раменете ми и се стопи във върха на пръстите ми. За миг ми се стори, че докоснах косата му, но веднага след това ми се изплъзна.
— Точно така, продължавай, Ксения — насочи ме вестителката. — Справяш се отлично. Продължавай да мислиш за него.
Усещах как тялото ми се отпуска все повече и изпада в безтегловност. Игор, ела при мен. Игор… Унасях се в заобикалящите ме тишина и спокойствие, когато внезапно чух шепота му в ухото си. „Ксения? Ти ли си?“ Отворих широко очи задъхана.
— Игор! — възкликнах. — Чух го!
— Успя ли да го извикаш? — попита ме Зоя, която седеше неотлъчно до мен и ме наблюдаваше с любопитство.
— Успя — отговори вместо мен Новаковска и се усмихна доволно.
— Наистина успя? От първия път? — гласът на Зоя прозвуча изненадано.
— Не знам дали успях да го извикам, но мога да се закълна, че чух гласа му до мен, направо в ухото ми! — радостно заобяснявах. — Възможно ли е и той да ме е чул? — погледнах с надежда вестителката.
— Защо иначе би ти отговорил? Разбира се, че те е чул — продължаваше да се усмихва гордо.
— Леле, това е страхотно! — изуми се Зоя. — Това значи ли, че Алешкин ще дойде тук?
— Зависи само от него — каза Новаковска.
Аз сведох поглед към ръцете си. Дали щеше да дойде?
— Продължавайте с упражненията. Виденията не са единственото нещо, с което сте надарени.
— Какво друго мога да правя, освен да извикам пазител при мен? — попитах я.
Въодушевлението от успеха на начинанието ми накара Новаковска да се усмихне широко.
— Можеш да развиеш интуицията си. В най-напрегнатите и опасни моменти тя ще ти бъде от голяма полза. Можеш да се научиш да усещаш кога един вампир е наблизо.