— Знам за това — каза Зоя. — Майка ми и баща ми са ми разказвали как благодарение на интуицията си са успели да се спасят от нападение на цяла група вампири.
— Сигурно е излишно да питам дали Вие можете да правите това? — погледнах към Новаковска.
Тя се засмя и кимна.
— Да, мога. Иначе нямаше да бъда част от Ордена.
— Но как е възможно да сте толкова млада и да сте развили дарбата си до такава степен?
— Не съм чак толкова млада — засмя се. — Но при всеки вестител е различно, Ксения. Има случаи на изключително надарени вестители, които отключват способностите си много късно, в зряла възраст, и други — когато още съвсем млади забързат развитието си и в един момент вместо да продължи, то просто спира.
— Дали това ще се случи и с мен? — попитах я предпазливо.
— Никой не може да предвиди подобно нещо. Но от това, което видях, мога да кажа, че ти си по-различен случай — отвърна. — Продължавайте да се упражнявате над това, което ви показах. Ще ви очаквам скоро! — каза тя и излезе от малката стая, в която проведохме „сеанса“.
— Май бързо е забравила за малката сцена, която ѝ спретнахте с Майкъл — казах, след като се уверих, че се е отдалечила.
Зоя ме погледна косо и въздъхна.
— Да. Но тя си е такава. Можем да я тестваме още няколко пъти, за да се убедиш — засмя се лукаво и ме сръга с лакът.
— За нищо на света! — засмях се в отговор. — Ще ми се всички вестители от Ордена да са като нея.
— Спри да мислиш за Романова! Мисля, че за нея въпросът с Алешкин е приключил.
— Защо постоянно го наричаш „Алешкин“? Каква е тази мания с фамилните имена?
— Съжалявам, Ксения, но за мен той е пазител Алешкин. Нямам толкова близки отношения с него, за да го наричам Игор — подразни ме тя и стана. — Хайде, умирам от глад. От толкова много неуспешни опити да извикам някой солдат стомахът ми започна да къркори. Сега се сетих между другото — Зоя ме погледна многозначително, — Майкъл ме разпитваше за теб.
Глава 13
Последните две седмици се проточиха твърде дълго. През повечето от времето търсех източници за живота на Пророчицата и препрочитах писмата ѝ до Ордена. Въпреки че почти бях наизустила редовете от овехтелия тефтер, не намирах нищо, което би могло да бъде причина да се свърже с мен в предсмъртния си час. Естествено, имаше описани доста вълнуващи истории и ми беше интересно да видя как самата тя се е променяла с годините. Към последните страници си личеше, че бе овладяла силата си до съвършенство и не се поддаваше емоционално на виденията си. Беше съпричастна с привиждащите ѝ се съдби, но оставаше спокойна и беше съсредоточена в това да намери начин да предотврати видяното.
Известно време прекарах в библиотеката на Палатата — определено имаше материал за четене. Помещението беше внушително и стените бяха покрити от горе до долу с огромни рафтове с подредени в определена система книги. До най-горните можех да стигна само с помощта на стълбата, която се движеше по специално монтирани релси. Всичко беше от лакирано дърво, а в средата на библиотеката бяха наредени високи маси с подвижни лампи върху тях. Столовете не изглеждаха особено удобни, но пък подхождаха идеално на заобикалящата ги обстановка. Специфичната миризма на престояла в годините хартия, смесена с прахта, която се наслагваше, замайваше главата ми и постоянно ми се налагаше да потискам желанието си да побягна оттук. Може би за някои това беше раят, но за мен беше далеч по-добре да се зачета в някоя книга под синьото небе и под летните слънчеви лъчи, потопена в аромата на окосено сено.
Усилията ми бяха възнаградени с няколко интересни открития.
Първо — разбрах, че Пророчицата действително е направила няколко пророчества. За съжаление обаче не ги намерих описани никъде и след като прерових всички рафтове от категориите „Вера Крамаренко“, „История на великите вестители“ и „Пророчества и предсказания“ и не намерих нищо конкретно, се отказах да търся, поне засега.
Второ — открих някои интересни неща за Тайния кръг, които не ми бяха известни досега. Очевидно той бе представян само от един член от всяка благословена фамилия и се намираше в един дворец близо до Москва. Разбира се, „близо до Москва“ беше много относително понятие. Очевидно Тайният кръг представляваше нещо като действащо правителство в общността на вестителите и пазителите с изключение на това, че никой не можеше да им поиска оставка и избори не се задаваха скоро. Членовете на кръга се съвещаваха помежду си по различни належащи въпроси, засягащи общността, и гласуваха различни закони. В случай, че някой остарееше твърде много, за да изпълнява задълженията си, или се откажеше заради болест, мястото му заемаше негов наследник. Това можеха да бъдат децата му, а ако нямаше такива — сестра, брат, братовчед и т. н. Очевидно наследниците на седемте кралски фамилии се смесваха или помежду си, или с хората, но никога с вестители и пазители. Не искаха да рискуват с поколения от други раси. Ама че снобари, помислих си. Явно законите им в това отношение важаха с пълна сила без изключение.