Най-интересното, на което попаднах, беше случай преди повече от седемстотин години, когато един от членовете се оженил и жена от род на пазители. Жената забременявала, но не успявала да задържи плода и все помятала. Най-накрая родила момче, на което от пръв поглед му личало, че не е наред, физиката му била привидно добре, но развитието му се ускорявало с всяка изминала година. Тялото му не можело да смогне на забързания растеж и отслабвало, вместо да заяква. Умът на момчето обаче бил остър като бръснач. С напредването на годините детето ставало все по-нестабилно психически и емоциите му взимали връх. Агресията му определяла всяка негова реакция и неконтролируемият гняв започнал да замъглява преценката му. За нещастие накрая момчето било убито от собствената си майка, след като нападнало баща си в съня му. Бащата не успял да се спаси. Последното, което видял, бил кинжала в ръката на сина си. След тази трагична съдба на семейството, Тайният кръг приел закона срещу връзките не само между вестител и пазител, но и на тези две раси с Тайния кръг.
— А какво се е случило с майката? — запита Зоя след като ѝ разказах историята.
— Прогонили я — отвърнах мрачно. — Тя платила за греха на сина си не само като изгубила него и съпруга си, но и била отритната от всички останали.
— Хората с най-голяма власт притежават най-малко чест — заключи Юри и отпи глътка от водката си.
— Защо смятате, че се е получило така? — попита Зоя и се заигра с верижката на скъпия си часовник.
Върху циферблата можех да преброя поне пет малки диаманта да блещукат изкусително под приглушената светлина в трапезарията.
— Защо са я изгонили? — предположи Майкъл.
— Не. Защо детето им е полудяло?
— Не е ли очевидно? — отвърна той. — Нали именно затова са забранили създаването на поколения между различните ни раси? Имаме прекалено различни сили, смесването им явно води след себе с и само бедствия.
— Наистина ли вярваш в това? — запита го Зоя. — А не мислиш ли, че всичко е било просто случайност? Може би синът им е страдал от душевна болест.
— Ами неконтролируемите пристъпи на гняв? А това, че тялото му не е издържало на бързото темпо, с което се е развивало? — отвърна Майкъл.
— Пазителите развиват сила, която не е присъща нито на хората, нито на вестителите. Може би това, че е притежавал гените на пазител и на член на благословената фамилия, е било опасна комбинация — допълни Юри.
— Самоунищожаваща се — довърших мрачно.
Майкъл ме погледна със съчувствие и стисна ръката ми.
— Не го приемай присърце, Екс — каза. Напоследък бе започнал да ме нарича така, неспособен да устои на навика си да придава по английско звучене на имената на приятелите си. Погледна към другите и се усмихна. — Какво ще кажете да се пренесем в моята стая? Снабдих се с чисто нов телевизор и домашно кино. Можем да си спретнем една нощ с филми на ужасите.
— Ще ни пуснеш „Интервю с вампир“ ли? — отвърна предизвикателно Зоя.
— Мисля, че сме виждали и по-страшни неща — отговори и ѝ усмихна криво.
— Това там не е ли Буковски? — обади се Юри и се надигна в стола си.
Тримата насочиха любопитни погледи зад мен.
— Давид Буковски — Зоя завъртя очи. — Никога не съм виждала по-странно момче.
— Изглежда си съвсем нормален — рекох, след като мярнах бегло фигурата му.
Беше се запътил към масата на Ордена.
— Давид се чувства неловко в присъствието на почти всяко дишащо същество — отвърна Юри. — Виж, баща му е друга работа.
— Така ли?
— Да. Повечето от вестителите смятат, че някой ден ще бъде член на Ордена.
— Има да почака — каза Зоя. — Сякаш толкова лесно някой ще преотстъпи мястото си в Ордена.
— Егоров е вече доста стар — подметна Майкъл, — може би скоро ще се оттегли.
— И смяташ, че Буковски би могъл да го замести? — изсумтя Зоя.
— Единствената, която би могла да го замести, е Романова — каза Юри и се усмихна. — Само един неин поглед е достатъчен да те накара да се почувстваш като плюнка.
— Романова може да е от старата школа, но методите ѝ вършат работа. Кого мислиш, че търсят пазителите, когато имат нужда от помощта на Ордена? — отвърна Майкъл.