— Затваряй си устата преди да ти я разбия! — извиках.
— Давай, глупачке! Или може би ще пратиш някой пазител срещу мен? Чувам, че доста ти връзват — изкикоти се.
Майкъл пристъпи решително напред, но го спрях. Гледаше я, сякаш можеше да я убие с поглед.
— Ей, кучко такава, мери си приказките! — кресна Зоя.
Беше се озовала до мен и изглеждаше не по-малко разгневена.
— Не приемам съвети нито от отрепки като вас — посочи нехайно към нея, Майкъл и Юри, — нито от една проститутка — довърши и ме погледна предизвикателно.
В този момент ми причерня пред очите. Гневът изригна и преди да го осмисля вече се бях нахвърлила върху нея. Чу се крясък нейният крясък. И после видях кръвта от носа ѝ по ръката си. Майкъл ме хвана здраво за раменете и започна да ме влачи назад, я Зоя стоеше пред мен, готова да ѝ скочи всеки момент.
— Кучка! — изписка. — Ще те размажа! — продължаваше да крещи и се държеше за носа.
Кръвта се стичаше между пръстите ѝ, и капеше върху дантелената яка на бялата ѝ риза.
— Ксения — дъхът на Майкъл полази в ухото ми. Не ме оставяше да се освободя и притискаше гърба ми към тялото си. — Сега тръгвай.
— Не! — извиках.
Той ме стисна по-здраво, но усетих, че му беше много трудно да ме удържи. С периферното си зрение мярнах Юри, застанал като скала между Зоя и онази идиотка. Все още чувах хлипането ѝ, примесено с гневно ръмжене.
— Успокой се, Ксения! — настоя Майкъл. — Не си на себе си. Изведнъж усетих раздвижване и две високи фигури, облечени в тъмни дрехи, се спуснаха към нас. Солдати. Единият отведе жертвата ми надалеч, а другият сложи ръка върху рамото на Майкъл.
— Трябва да дойдете с нас — рече с плътен глас.
Аз го погледнах вяло и потърсих погледа на Зоя.
— Къде ги водите? — попита Зоя.
Майкъл беше охлабил хватката си. Или аз се бях отскубнала неусетно.
— При Ордена.
* * *
След едночасовата лекция, изнесена ми от целия Орден на вестителите, и подобаващото порицание, се запътих към стаята си. Беше ми забранено да излизам под какъвто и да е претекст извън Палатата и не можех да се доближавам до въпросната Олга. Не си направих труда да им обяснявам кой кого беше предизвикал. Нито им споделих, че според мен напълно си заслужи счупения нос и че бих го направила отново. Романова ме изгледа особено възмутено на излизане от кабинета на Егоров. Той от своя страна не изглеждаше особено впечатлен от инцидента и почти не проговори през цялото време. Зоя, Майкъл и Юри бяха „помилвани“ и им се размина леко. Слава Богу, нямаше жертви. Освен Олга.
— Как успя с един удар да ѝ разбиеш носа? — възкликна невярващо Юри.
— Ти не видя ли какъв беше ударът? — обади се Зоя. — Ако не го беше направила ти, аз щях да го направя — заяви решително.
Изкачвахме се по стълбите към спалните помещения.
— Ксения, можеше много да загазиш — каза Майкъл малко по-резервирано от останалите.
Той ме погледна сериозно и се спря.
— Можеше да те отпратят от Палатата, Екс. Тогава какво щеше да правиш?
— Щях да се радвам на отсъствието на Олга — изсумтях и продължих нагоре.
— Сериозен съм.
— Какво трябваше да направя? — отвърнах ядосано. — Да седя и да слушам как ни обижда?
— Права е, Майк — застъпи се Юри.
— Ние щяхме да се оправим — отвърна той и скръсти ръце.
— И как ще се „оправиш“? Мисля, че Орденът нямаше да е толкова благосклонен, ако разбереше, че ти си разбил носа ѝ — отговорих и наклоних глава, загледана в реакцията му.
Сякаш водеше вътрешна борба между желанието си да нападне момиче и чувството си за кавалерство.
— Майкъл в рицарски доспехи спасява Ксения от голямата беда! — извика тържествено Зоя и размаха артистично ръце, за да подчертае театралния привкус на ситуацията. — Представи си само — пазителите влачат Майкъл до кабинета на Романова и ѝ съобщават, че е разбил физиономията на едно момиче, защото било много дразнещо — подхвърли Зоя и се изкикоти.
Юри се засмя и седна на едно от стъпалата до Зоя.
— Добре, добре — рече Майкъл. — Но може би не трябваше да ѝ чупиш носа — погледна ме укорително.
— Шегуваш ли се? — погледнах го развеселено. — Напълно си го заслужи!
— Човече, направо е страхотна! — подвикна развеселено Юри към Майкъл. — Ксения, с всеки изминал ден ти ставам все по-голям почитател.
— Млъквай, Джордж — сряза го Майкъл и го побутна приятелски към стената.
Двамата се сборичкаха за кратко и смехът им отекна между стените на широкото стълбище.
Въпреки че осъзнавах не особено зрялата си постъпка, някак се почувствах добре. Бях освободила гнева, който се натрупваше от дълго време в мен, и в момента се усещах лека като перце. Кой да предположи, че нещо толкова първично би ме накарало да се почувствам изцелена? Умората от преживяванията бързо си каза думата и се отправих към леглото. Облякох дълга червена нощница и се сгуших в меките завивки. Колко беше приятно… Започнах да се унасям и сънят бързо ме настигна. Отначало сънувах Златина и Теодор. Вървяхме по улиците на София и брояхме червените коли, преминаващи покрай нас. Обърнах се към Златина и видях, че държи в ръка медальона ми. Опипах с пръсти шията си и се намръщих.