Той обърна лице и когато осъзнах какво виждам, от устата ми се изтръгна ужасен писък.
— Господи! Не! Пуснете ги! — изкрещях и се втурнах към тях, но не можех да помръдна.
Нещо ме спираше, държеше ме неподвижна.
— Какво правите?! Пуснете ги!
Вампирите не реагираха по никакъв начин на виковете ми и продължиха да оглеждат къщата, сякаш търсеха нещо. Този, който притискаше здраво баща ми, процеди с нечовешки глас:
— Къде е тя?
Беше запушил устата му с кухненската кърпа. Баща ми го гледаше ужасено и местеше поглед ту към майка ми, ту към непознатия.
— Ще ти отпуша устата и ще ми кажеш къде е, иначе ще и простиш с женичката си.
Той махна кърпата, а баща ми задъхано започна да го моли:
— Моля ви, пуснете я! Не я наранявайте! — в гласа му звучен и такова отчаяние, че сълзи текнаха от очите ми.
Тялото му се гърчеше докато наблюдаваше майка ми. Не можех да гледам жестокостта им. Вампирът замахна и ръката му изплющя в челюстта на баща ми. За миг от устата му шурна обидил кръв, която се стече по ризата и панталона му. От гърлото му с е чу клокочещ звук. Вампирът се озъби през гротескна усмивка, забърса с пръст част от кръвта и после го облиза. Дочувах заглушените ридания на майка ми. Беше изпаднала в истерия.
— Сега ли ще засищаш глада си? — изсъска подразнено другият вампир.
— Какво значение има? — озъби му се първият.
Той отново се наведе над баща ми и заплашително провлече в ухото му:
— Говори!
— Какво? — объркано извика баща ми. — Какво ме питате?
— Кажи къде е дъщеря ти! — изсъска вампирът.
Очите му светеха с неописуема жестокост, а устата му беше изкривена от настървение.
— Не знам! Не знам къде е! — извика отчаяно татко.
Беше стиснал устни сякаш се страхуваше от тях да не се изплъзне нещо.
— Просто го убий! — кресна другият вампир, който беше притиснал майка ми към пода.
— Не, не… Ще пробвам по другия начин — ухили се той и се взря съсредоточено в очите на баща ми.
Изглеждаше все едно се опитва да го хипнотизира, но след миг се изправи рязко и го запрати с един удар в стената. Неестествената му сила доведе майка ми до нов истеричен припадък, което подразни вампира и той удари главата ѝ в земята. Чу се сякаш пропукване. Звукът отекна в главата ми. Не можех да си поема дъх от неописуемия ужас и въпреки че се насилвах до предела на силите си да помръдна, оставах прикована на място. Сърцето ми биеше като обезумяло и ръцете ми се тресяха от ярост. Исках да изведа родителите си надалеч, не исках да виждам това. Не исках да виждам смъртта им. Вампирът се наведе над баща ми, стисна кичури от косата и изви в неестествена поза главата му, така че да застане лице в лице с него. Взря се за няколко мига в очите му и после подразнено го изблъска в стената и по нея се стече червена струйка.
— Нищо не знае, мътните го взели!
— Какво ще го правим? — попита вампирът до майка ми, сочейки безжизненото тяло на баща ми.
— Обслужвай се докато още диша. После не стават за нищо — процеди през зъби другият и се запъти към майка ми.
Тя ридаеше неудържимо и стенеше от болка, свита на кълбо на пода. Не смееше да погледне към баща ми.
— Я да видим дали ти знаеш нещо повече от мъжленцето си…
Тя се опита да се отдръпне, но той я издърпа рязко към себе си.
После отпуши устата ѝ и когато тя започна да крещи за помощ, ѝ удари плесник, който ѝ завъртя главата. Въпреки силата на удара, остана в съзнание.
— Мълчи… — изръмжа ѝ с нисък глас и я накара да застине. — Къде е проклетата вестителка, казвай.
Майка ми само клатеше конвулсивно глава и също като баща ми стискаше устни сякаш се страхуваше някоя дума да не се изплъзне от тях. Агонията, която изпитвах при тази гледка, разкъсваше душата ми. Не можех да го понеса… Не можех да стоя неподвижно и да наблюдавам страданията им. Те се опитваха да ме защитят, но всъщност аз бях тази, която трябваше да ги защити. Трябваше да ги спася… От всякъде се носеше миризма на прясна кръв — онази гадна миризма, която оставяше вкус на желязо в устата ми. Вампирът оголи острите си кучешки зъби срещу майка ми. Тя беше на предела на силите си и всеки момент щеше да припадне от изтощение и страх. Очите ѝ, разширени от неописуем ужас, щяха да ме преследват до смъртта ми.
— Последен шанс, мамче. Казвай къде е дъщеричката или ще видиш как източвам мъчително кръвта на мъжа ти капка по капка.
Майка ми отново изпадна в неистова истерия и продължи да клати главата си неконтролируемо, сякаш вече беше изгубила и по следната част от разсъдъка си. Вампирът пак се вгледа съсредоточено в нея и след няколко секунди каза на другия: