— По дяволите! Не знае къде е! Но знае, че ще се прибере.
— Значи ще я изчакаме… — ухили се кръвожадният и се приближи до баща ми, който все още лежеше неподвижно на пода до стената. — Дотогава…
Той скочи светкавично бързо върху него и започна да смуче настървено от плътта му. Кръвта се стичаше на тънки струйки, а единственото, което успях да чуя от баща ми, беше кратък болезнен стон, който заглъхна с пукащия звук от чупенето на врата му.
Усетих как целият ми свят се преобръща и ако зависеше от собствената ми воля, щях да рухна на земята и повече нямани да стана. Краката ми обаче ме държаха изправена и неподвижна и единствената реакция на тялото ми беше безспирно ридание. Вече бях изживяла шока от смъртта им. Сега кръвта ми бясно закипя в гняв — не предполагах, че съществува толкова силен гняв. Болката и скръбта само засилваха това противоестествено усещане в тялото ми. Лумна огън, но гореше вътре в мен, отровно и болезнено.
— Защо трябваше да му чупиш врата? — изрева вампирът, който току-що забеляза, че майка ми е изгубила съзнание.
— Защото така ми харесва — изсъска другият и показа кървясалите си зъби. — Така ли ще я оставиш?
— Не, разбира се — провлече се вледеняващият му глас и долових нотка на задоволство в него. Той зашлеви майка ми и разтърси тялото ѝ. — Няма да ми припадаш! Искам да мърдаш, когато се храня! — усмихна се извратено и ѝ удари още един плесник.
Другият се изсмя зловещо и се настани на един стол, за да наблюдава предстоящата сцена. Майка ми дойде на себе си и в мига, в който осъзна какво се беше случило с баща ми, се затресе от отчаяние и мъка, но от устата ѝ не излезе и звук. Ридаеше без глас. Не мога да гледам това!… Моля те, моля те! Не искам да виждам повече!
— Събуди се значи, а? — вампирът очевидно се забавляваше от собствените си извращения, а другият само му пригласяше с отвратителния си смях. — Сега вече можеш да викаш колко то си искаш!
Той разкъса блузата ѝ и впи голите си зъби в ниската част на врата ѝ. След това я захапа над гърдите. После впи зъби в артерията на врата ѝ. И отново… Тя започна да крещи, но после, когато погледът ѝ попадна върху мъртвото тяло на баща ми, виковете ѝ заглъхнаха и се предаде. Зъбите я разкъсваха и след цяла една безкрайна, мъчителна и жестока минута, очите ѝ застинаха. Вече дори нямах силата да се опитам да помръдна. Гневът ми ме беше парализирал, а отчаянието ме замайваше. Чух ги да казват, че сега им остава само да ме чакат.
— По дяволите, помирисваш ли това?! — изръмжа първият.
— Какво?
— Пазител — процеди вампирът и се вдигна от окървавеното тяло на майка ми с нечовешка бързина.
— Пазител? Тук? Мамка му!
— Какво ще правим? — гласът му прозвуча паникьосано.
— Не можем да се издъним. Не трябва да ни вижда — изръмжа другият. — Ако успее да ни се изплъзне, ще разкаже какво е станало и кои сме.
— Трябва да тръгваме! — подкани го изнервен вампирът. — Какво чакаш?
— Момичето… — изрече с някаква алчност.
— Друг път. Тръгвай, по дяволите! — изрева другият и двамата изчезнаха от къщата.
След себе си оставиха парчетата от два отнети живота и моя собствен.
Най-накрая успях да възстановя контрола над тялото си и се изправих в мокрите завивки, плувнала в пот. Ушите ме боляха от силното бучене, а челото ми гореше като подпалено. Чувствах главата си и цялата лява страна на тялото си все едно я пронизваха тъпи ножове — забиваха се отново и отново, бавно и продължително. Сърцето ми удряше бясно в гърдите, а очите ми търсеха някакъв ориентир в тъмнината. Господи! Защо ми го причини? Защо го причини на тях? Поемах си въздух на пресекулки и се задавях от парещите сълзи, които се стичаха в устата ми. Плачех. Плачех толкова силно, толкова лудо, както никога досега. Не можех и не исках да спирам. Ако плачът ми спреше, знаех, че ще умра.
— Мамо… — изхриптях в тишината. — Татко!
Тялото ми продължаваше да се тресе конвулсивно под неспирните сълзи и хлипове. Едва си поемах въздух, не можех да удържа пристъпите си. Исках да крещя с пълно гърло, но от устата ми излизаха само накъсани стонове.
— Какво ви причиниха?
Свих се на кълбо в леглото и стиснах очи. Молех се раздиращата болка в гърдите ми да стихне. Игор… Помогни ми… Игор… Не мислех за нищо друго. Повече от всякога имах нужда от него. Игор… Не мога да продължа… Помогни ми!
Не знам колко време останах свита на две, омотана в завивките на леглото. Може би бяха минали часове, а може би едва пет минути. Стоях неподвижно, с полуотворени очи, празни, слепи. Устата ми беше пресъхнала и устните ми лепнеха. Имах чувството, че въздуха, който си поемах, раздираше дробовете ми. В съзнанието ми се превърташе една и съща картина. Баща ми умираше. Вампирът първо изпи кръвта му, а после му счупи врата. Майка ми също умираше. Другият вампир се наслаждаваше на гаврата, която си правеше с нея. Този изпи кръвта ѝ бавно и мъчително. Тя агонизираше и въпреки това той се смееше. Изродът се смееше в гаснещите ѝ очи. Но имаше и нещо друго. Нещо съществено. Защо бяха дошли? Защо убиха родителите ми? Бяха дошли за мен. Търсеха мен. Искаха мен. Убиха ги заради, проклетата вестителка“.