— Ще си платите — простенах глухо в тъмнината. — Изроди… Чудовища! — повтарях едно и също докато стоновете не заглъхнаха в устата ми. — Ще умрете в мъки… Аз ще ви убия.
— Ксения? — дочух нечий глас. Вратата проскърца. — Ксения, какво се е случило?
Различих приближаващи се стъпки и нечие тяло седна на леглото зад мен, все още свита на кълбо.
— Ксения, чуваш ли ме? — разчетох смесица от объркване и болка в гласа му.
Ръцете му подхванаха внимателно лицето ми и той се надвеси над мен. Лъхна ме познатият му аромат.
— Игор — прошепнах.
Очите ми блуждаеха и ми беше трудно да го различа, но не можех да сбъркам допира на пръстите му. Нямах силите да стана, нито дори да се обърна към него. Вместо това той се премести в другата част на леглото, срещу мен, и усетих, че се взира продължително в лицето ми. От гърлото му се откъсна необуздано ръмжене. Дишаше тежко, сякаш неистово се опитваше да овладее вледеняващия си гняв. Очите ми все още бяха полузатворени и се опитвах да фокусирам погледа си върху него. Исках да се взра в неговите, да видя очертанията на профила му. Чух го да сподавя някаква ругатня и въздъхна тежко.
— Ксения, какво е станало? — гласът му потрепери.
Отново този гняв.
— Игор, видях ги… — прошепнах отново и имах усещането, че очите ми отново се пълнят със сълзи, но се оказа, че са напълно сухи.
— Кого си видяла? Господи, какво са ти сторили? — промърмори тихо и ме придърпа към себе си.
Ръцете му ме обгърнаха и той положи главата ми в скута си. Тъпа болка пулсираше навсякъде по тялото ми и завършваше в слепоочията. Премигах в тъмнината. Едва тогава успях да различа ясно лицето му — все така мъжествено и изразително. Но ми си стори и по-сурово и гневно отпреди. Склони глава надолу и се загледа в мен. Само след секунда гневът му стихна и лицето му се изкриви от мъчителна болка.
— Какво има? — простенах тревожно. — Защо си разстроен?
— Защо си тръгнах изобщо? — каза по-скоро на себе си. — Как можах да те оставя сама?
Той махна няколко рошави кичура от лицето ми и нежно прокара пръсти по челото ми. Взираше се в мен и сбърчи вежди. Изведнъж се сепна и нетърпеливо извъртя главата ми, така че да открие врата ми.
— Ксения! — дрезгавият му глас прозвуча сурово. — Как е станало това? — попита ме заповеднически.
Погледът му не се отделяше от врата ми, докато страшните му очи не мярнаха нещо друго. Той бавно плъзна деколтето на нощницата надолу и когато докосна с пръстите си едно място в ляво малко над гърдите ми, аз изстенах от прогаряща болка.
— Какво е това? — попитах го ужасена от огъня, който бушуваше в очите му.
— Това… — прошепна студено, а устните му трепнаха. — Това е ухапване от кръвожаден.
Глава 14
— Ухапване?! — изстенах. — Ухапана съм от вампир? Това не е възможно…
Ръцете ми намериха двете разранени места на врата и малко над гърдите и с ужас напипах отпечатъци от остри зъби, върху които беше засъхнала кръв. Сега разбрах, че парещата болка, която изпитвах, идваше точно от там. Но как беше възможно? Та аз през цялото време бях тук, сама… Как можеше кошмарът от видението ми да се пренесе върху мен? Следите от ухапванията съвпадаха с тези, които вампирът остави върху майка ми. Точно там, казах си, от там източи кръвта ѝ.
— Ксения, кой беше тук? Какво се случи? — настоя да узнае Игор, сякаш сдържането на гнева му причиняваше агония.
Очите му горяха от ярост, примесена с нещо, което струва ми се беше страх.
— Никой не е бил тук! — възкликнах с прегракнал глас. — Не знам как се е случило…
Вгледах се в лицето му — чертите му се бяха изострили, а бръчките на челото му станали по-дълбоки. Той продължаваше да оглежда трескаво кожата ми и ръцете му ту се спускаха към мястото, което сега ме изгаряше от болка, ту минаваха по челото и раменете ми.
— Можеш ли да се изправиш? — попита ме и когато не отговорих, понечи да ме повдигне от скута си, но аз го спрях.
— Недей… Моля те, не ме пускай! — отвърнах отчаяно и зарових лице в ръцете му.