Усетих как гърдите му се повдигнаха и от тях се изтръгна мъчителна въздишка.
— Не си тръгвай. Не можеш да ме оставиш сега…
— Никъде няма да ходя — прошепна ми нежно. — Но трябва да ми кажеш какво се случи.
Видението изплува отново и захлипах приглушено в ръцете му като малко дете.
— Видях всичко… — продължавах да плача. — Те ги убиха пред очите ми!
— Кого са убили? — попита ме напрегнато.
Тялото му се стегна, готово да реагира на всяка заплаха.
— Майка ми. И баща ми… — отвърнах глухо. — Разкъсаха ги и не можех да направя нищо! Дори по-лошо! Игор, те ги убиха заради мен!
Опитах се да се надигна, за да срещна погледа му, но той беше извърнал глава. Успях да зърна само профила му — начинът, по който стискаше устните си, ме накара да заридая още по-неудържимо. Той ме погледна и ме притегли в прегръдката си. Опря главата ми на гърдите си, вплитайки безпомощно пръсти в косата ми. Можех да усетя напрежението и желанието му да стори нещо. Не можеше просто да стои безучастно. Не беше в природата му.
— Всичко е свършило, Ксения — заговори. — Всичко е наред вече.
— Нищо не е наред! — извиках и успях да седна. Почувствах остра болка в главата и ребрата. — Те са мъртви заради мен! Шибаните вампири измъчваха родителите ми, за да разберат къде съм!
Игор ме изгледа продължително и понечи да ме докосне, но в гнева си отблъснах ръката му.
— Не разбираш ли? Умряха заради мен! Видях всичко. Счупиха врата на баща ми и удряха безспирно главата на майка ми в земята! — изрекох гневно, но емоциите се изгубиха в напиращите сълзи.
Отново избухнах в плач и тогава Игор се пресегна към мен, но този път не ми позволи да го отблъсна. Прегърна ме покровителствено и започна да гали сплъстената от потта ми коса. Пръстите му нежно докосваха лицето и бършеха сълзите ми.
— Как мога да живея с този спомен?
— Ти си силна — отвърна твърдо без да ме пуска. — Имало е причина да получиш това видение.
Пред очите ми изникнаха противните лица на вампирите и чудовищната им настървеност. Имаше нещо ужасяващо в начина, по който говореха за жертвите помежду си и насладата, която изпитваха докато ги измъчваха.
— Знам, че има причина, Игор — отвърнах с пресипнал глас. — Сега вече знам, че трябва да действам.
— Тихо. Първо се успокой — прекъсна ме.
— Не! Вече не мога да мисля за нищо друго! — отвърнах и впих несъзнателно нокти в дланите му.
Той не реагира и ме остави да излея гнева си.
— Трябва да поспиш. Поне за няколко часа — каза ми и полегна в края на леглото като се стараеше да бъде внимателен докато ме премества до него. — Аз ще съм тук. Няма да се отделям от теб.
Понечих да протестирам, но изтощението и болката във всяка част от тялото ми ме надвиха и положих глава на рамото му. Той ме зави с пухения юрган и провря ръката си така, че да ме прегърне. Вдъхнах жадно от аромата му — миризмата на тялото му, примесена с парфюм. Очите ми бяха подути и трудно ги задържах отворени, по си спомням, че преди да се унеса, видях буря от противоречиви чувства в погледа му докато се взираше в лицето и врата ми.
* * *
Дочух нечий шепот. Почувствах нечие присъствие. Не, Игор не беше сам. Имаше и други… Шептяха някакви думи, които по степенно се превръщаха в спор. Останах със затворени очи и се напрегнах да разбера за какво говореха.
— Това е твърде опасно за нея, Алешкин. Не мога да разбера как се е случило… — чух женски глас.
— Как се е случило? Мислех, че я оставям на вашите грижи! — гневно отвърна Игор. — Как сте допуснали?
— Алешкин, трябва да разбереш, че Ксения е била сама в стаята си. Не е имало никой с нея. Как изобщо кръвожаден ще се промъкне в палатата? — различих нечий друг мъжки глас.
— И то с всички мерки, които сме предприели за защита! С магията на Тайния кръг! Под носа на целия Орден! Абсурдно е дори да го помислиш! — обади се възмутено жената.
— Не ме интересуват твърденията ви, че е била сама! Не ме интересува, че палатата е защитена с древната магия. Интересуват ме само ухапванията по врата й! — изръмжа той.
Долових раздвижване в стаята.
— Ксения не е била нападната! Та тя е още жива! Кой кръвожаден ще я ухапе? Това би било самоубийство за него! — отвърна рязко женския глас.
— Ксения беше нападната и преди — рече Игор.
— Знаем това, Игор — рече спокойно мъжът. — Нали затова я доведе тук.
— Но не знаете, че и той се опита да я ухапе! — гласът му се менеше от гняв към тревога. Беше объркан.
— Игор… какво говориш? — запита го мъжът.
— Каквото чувате! — отвърна по-рязко. — Знам какво видях.