— Не е възможно — отвърна решително жената. Разпознах гласа ѝ. Романова. — Не вярвам.
— Как позволихте да се случи това? — игнорира коментара ѝ Игор. — Знаете ли, че тя ме повика? Не е могла да се обърне към никого другиго, освен към мен!
— Повикала те е? — изненада се тя. — Научила се е да вика пазител…
— Къде бяхте вие през това време? — процеди гневно Игор.
— Където винаги сме били! — отвърна му властно Романова. — А това, че е потърсила теб, а не нас, е само по твоя вина!
— Какво трябва да значи това, Наталия? — рязко я запита Игор.
— Много добре знаеш какво значи! — гневно рече тя. — Ти си отговорен за това! Нима не виждаш какво става? Тя е толкова силно привързана към теб, че отхвърля всеки друг! Започвам да си мисля, че си забравил за собствените ни закони!
— Не смей да ме обвиняваш в измяна! — гласът на Игор прокънтя В стаята, но бързо се сниши. — Аз съм единственият човек, когото тя познава! Не ме е грижа дали ти харесва или не, но Ксения вярва на мен.
Вестителите мълчаха. Игор изглежда беше забравил за респекта, с който ги почиташе преди, и сега думите му звучаха властно и непоколебимо.
— За цялото време, което Ксения е прекарала с вас, вие не сте успели да спечелите доверието ѝ. Тя е объркана и има нужда от внимание, от посока. Има нужда да повярва, че наистина е една от вас! А вие я отхвърлихте!
— Това не е вярно! — възрази Романова.
— Глупости! — извика Игор.
— Алешкин, внимавай как се отнасяш към членовете на Ордена! — предупреди го Наталия.
— Наташа — назова я по име Егоров, — сега не е времето да се внимаваме с това. Игор — обърна се спокойно към него той, — да оставим това настрана. Наша грижа сега е безопасността на младата вестителка. Мисля, че знам какво може да е причинило нараняванията ѝ.
— Нима? — отвърна студено Игор.
— Ти каза, че тя е имала видение. За смъртта на родителите си, нали така? — продължи Егоров.
— Това разбрах от думите и.
— Може би Ксения притежава рядката способност да се пренася по-дълбоко във видението си. Може би е била засегната от това, което кръвожадните са причинили на семейството ѝ.
— Рядка способност? — възкликна Наталия. — Никой вестител не притежава тази способност!
— Случвало се е по време на изживяване на смъртта на друг вестител някой да получи физически наранявания — обясни Егоров.
— Обстоятелствата са различни.
— Така е, наистина. Но не забравяй, Наташа, че Ксения не е кой и да е вестител — рече Егоров. — Не виждам как иначе се е случило това. Тя не е просто изтощена и афектирана — рече и се поколеба. — Тялото и показва, че е изживяла нападение. Покрита е със синини, а белезите — те са доказателство, че нещо се е случило. Но ако беше истина, сега нямаше да е жива. Отровата на кръвожадните убива вестителите, не ги превръща.
— Трябва да я отведа оттук. Трябва да отиде на по-сигурно място — отвърна твърдо Игор.
— И къде ще я заведеш? — попита го с насмешка Романова. — В Двореца?
— Това не ви влиза в работата.
— Нима?
— Не можете да я задържите тук.
— Ние не можем, но откъде знаеш, че тя ще поиска да дойде с теб? — запита Наталия.
— Тя знае, че може да ми има доверие — каза Игор.
— Алешкин, внимавай в какво се забъркваш. Ако нещата стигнат твърде далеч, Тайният кръг ще трябва да научи какво се случва — предупреди го тя.
— Нещата няма да излязат от контрол, Наташа. Защото Алешкин ще прецени трезво ситуацията и ще разбере, че в момента за нея няма по-безопасно място от тук — каза Егоров.
— В момента Ксения е мишена — каза Игор — и колкото повече странни неща ѝ се случват, толкова по-объркана и уплашена ще бъде. Трябва да се чувства спокойна в дома си, за да овладее силите си.
— На Ксения ѝ е нужна помощ от своите! Ние сме вестители и ние сме тези, които можем да ѝ помогнем — отвърна развълнувано Наталия. — Случващото се с нея е необичайно и трябва да поемем контрол преди Тайният кръг да се намеси. Не искаме да се стига дотам.
— Тайният кръг има по-важни проблеми от този.
— Игор — обърна се към него Егоров. В тона му се четеше молба. — Не можеш да ѝ помогнеш. Тя не е нападната. Опасността идва от силата ѝ. Само ние можем да ѝ помогнем да я овладее и да разберем какво се случва с нея.
— Бъди разумен, Алешкин — каза му по-меко Наталия. — Не си единственият, който е загрижен за нея.
— Тя не се чувства добре тук — отвърна ѝ той.
— Давам ти думата си, че ще направим всичко по силите ни да ѝ помогнем — отвърна му Егоров.
Не можех да продължа да се преструвам, че спя. Не и след нещата, които чух. Въздъхнах няколко пъти. Размърдах се в леглото, сякаш току-що се събуждам и отворих очи. Видях лицата им и всички до един ме гледаха предпазливо. Изглеждаха угрижени.