— Игор! — въздъхнах с облекчение.
Приближи към мен и ми се стори, че не изглежда толкова ядосан както по-рано.
— Да не би да си помисли, че съм си тръгнал? — изненада се.
Аз го погледнах с неудобство.
— Може би — отклоних поглед.
Чух го да въздъхва.
— Разбрах, че Лебедев те е прегледал.
— Така е.
— Каза, че ще се оправиш, но трябва да отидем до болницата.
— Да го отложим за утре — погледнах го умоляващо.
— Изключено — беше категоричен.
Придърпа стола от тоалетката край леглото и се настани на него с лекота. Учудих се как се побра в тази изящна типично женска мебел.
— Трудно беше да му обясним как се е случило така, че не си нито мъртва, нито превърната в кръвожаден след ухапването… — добави.
Той се засмя почти незабележимо. Е, това поне беше добър знак.
— Но каза още нещо — погледнах го въпросително. — Твърди, че при подобни наранявания, никой на твое място е нямало да издържи на болката, която изпитва. Даже се учуди, че костите ти не са изпотрошени.
— Предполагам, че е така, защото аз всъщност не пострадах. Не забравяй, че никой не е потрошавал костите ми и никой не е блъскал моята глава в земята — отвърнах мрачно.
— Сигурно си права… — рече замислено.
— Игор… Не беше честно да се държа така с теб — пророних след малко и улових погледа му. — Съжалявам.
Той ме изгледа продължително.
Душата ми се сви при опасението, че може да ме отреже и да ми каже каква глупачка съм.
— Недей. Няма нужда да се извиняващ — отвърна. — Познавам те добре. Знам, че си независима и свободолюбива и не мога да правя планове без да говоря първо с теб.
— Виж… Не беше това причината да избухна. Аз… оценявам загрижеността ти — казах.
— Но я отхвърляш.
— Не е така.
Очите му се съсредоточиха върху лицето ми и издадоха внезапния му интерес. Сърцето ми забърза.
— Беше прав. Снощи се обърнах към теб за помощ. Не към някой друг. Защото имаше нужда от помощта ми — заключи.
Защото имам нужда от теб, помислих си, но премълчах.
— Каква беше причината тогава да избухнеш? — запита ме сериозно.
— Уплаших се.
Гласът ми секна и устните ми затрепериха. Опитах се да овладея обзелото ме вълнение.
— Ксения — рече с нежност, — всеки на твое място би бил уплашен.
Той се приведе напред и стисна окуражително ръката ми.
— Не говоря за преживяното. Уплаших се, че в момент на слабост не намерих сили да се справя с това сама. Уплаших се, че изпитах такава отчаяна нужда от теб, за да преодолея… това, което се случи. — гласът ми отново ме предаде.
Вдишах дълбоко, за да възпра напиращите сълзи. Игор ме гледаше внимателно и на лицето му бе изписана загриженост.
— Казах ти да ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо. Радвам се, че повика мен — каза. — Никой не би си помислил да преодолее подобен кошмар сам. И никой не го очаква от теб.
— Но аз го очаквам — отвърнах бързо. — Не разбираш, нали? Аз съм сама, Игор. Не мога да си позволя да разчитам на ничия помощ, защото във всеки един момент може да ми се наложи да се справям сама с всичко накуп.
— Аз винаги ще съм насреща — побърза да каже.
— А не трябва — отвърнах по-хладно. — Знаеш защо го казвам!
Той ме погледна изненадано.
— За какво…
— Недей. Много добре знаеш. И без това изглеждаме твърде странно в очите на останалите.
Отместих поглед от лицето му. Той пусна ръката ми и се изправи.
— Какво ти е казала Романова? — запита, опитвайки се да звучи спокойно.
— Каза ми за законите ви, за забраната. Обвини ме, че престъпвам този закон и че аз ще бъда причината ти да загубиш уважението и признанието на другите пазители и вестители. Намекна и по-страшни наказания…
— Чакай малко, в какво по-точно те е обвинила? — обърна се той към мен.
Вече ясно си личеше, че беше ядосан. Как можех да му кажа, че ме е обвинила в чувства към него? Изправих се бавно от леглото като си дадох време да премисля следващите си думи.
— Обвини ме, че се държа неуместно. Че съм демонстрирала привързаност към теб, каквато не би трябвало да изпитвам.
— Привързаност? — повтори недоверчиво.
— Не съм сигурна дали използва същите думи.
— По дяволите всички тези… — изруга и скръсти ръце зад тила си, загледан в тавана.
— Тя не иска аз да те проваля, Игор. Не я обвинявам — промълвих и внезапно се ужасих от мисълта, че Игор действително може да загуби толкова много заради мен.