— Нямаш право да ме отпращаш! Те може да са в опасност! — каза гневно Юри.
— Върви си! Нямам време за теб! — отвърна му Игор.
— Не можеш да ме спреш! — извика Юри и се втурна напред.
Игор го сграбчи и го избута назад.
— Не ме предизвиквай! — каза му предупредително.
Стоеше заплашително пред него в целия си ръст и стойката му издаваше готовност.
— Ако се наложи, ще ти сритам задника.
— Говорим за Зоя! Трябва да дойда и да се уверя, че е добре! Мога да помогна!
— Не можеш! Нямам на разположение бавачка, която да те пази.
Юри го погледна настървено и ноздрите му се разшириха от гняв. Тялото му беше опънато като струна, но нямаше шанс срещу Игор.
— Нямам нужда от бавачка. Имам право да направя каквото пожелая!
— Нямаш никакво право. Не и когато животът ти зависи от мен.
— Не само пазителите могат да защитават хората, които имат нужда от помощ хората, които обичат! — извика насреща му.
Игор го погледна с някаква смесица от съчувствие и нетърпение и въздъхна.
— Губиш ми времето — отвърна и му обърна гръб.
Втурна се към джипа, където го чакаха още няколко солдати. В това време Юри политна напред и се стовари отгоре му. Игор залитна, но само за миг. Обърна се ловко и само с едно обиграно движение го просна на земята.
— Нямаш шанс срещу мен — повтори на глас мислите ми. — Какво остава срещу един кръвожаден?
Юри го погледна с чиста омраза и продължи да лежи на земята, дишайки тежко. Шлиферът на Игор изшумоля и след секунди вече се бе качил в джипа и изчезна.
— Мамка му! — изкрещя в тишината Юри. Стовари юмрук в земята и кокалчетата му се обагриха в червено. — Мамка му! Мамка му! Мамка му!
Въздухът натежа и гледката пред очите ми се завъртя. Започнах да усещам същата горещина и ускорен пулс като преди малко и се завърнах в мрачната стая с Николаевич. Той ме гледаше напрегнато и когато погледът ми се проясни, съзрях самодоволната му усмивка.
— Е? — запита нетърпеливо. — Какво видя?
— Не съм сигурна — преглътнах с натрапчивото усещане за силна тревога, заседнало в гърлото ми.
— Помисли — рече раздразнително. — Разпозна ли някого?
— Да — кимнах и се надигнах с усилие от пода.
Краката ми бяха омекнали. Инстинктивно се пресегнах към медальона. Беше топъл. Игор беше прав — наистина го сграбчвах, когато получавах видение.
— Видях Игор и Юри.
— Алешкин? И Баталов? — загледа ме той в очакване. Кимнах. Какво видя?
— Караха се. Юри искаше да тръгне с Игор. Като че ли Зоя беше в опасност и Игор се подготвяше за мисия с другите пазители. Мисля, че бяха замесени и кръвожадни.
Потреперих. От мисълта, че съществуваше вероятност Зоя да бъде нападната от вампири, ми се догади. Николаевич ме гледа известно време съсредоточено и най-накрая кимна. Изправи се и ми подаде ръка.
— Добра работа, Петрова.
— Какво ще правим?
Тревога пролича в гласа ми.
— Ще се уверим, че Зоя няма да бъде нападната от никого.
След което излезе.
* * *
— Сигурна ли си, че си видяла точно това? — запита ме с ококорени очи Зоя.
След като ѝ разказах в подробности видението си, тя започна да обикаля из стаята и не можеше да си намери място.
— Убедена си, че Юри е казал това?
— Да — потвърдих мрачно.
— Казал е, че не само пазителите могат да защитават хората, които обичат? — повтори и сложи ръце на кръста си.
— Зоя, от всичко, което ти разказах, това ли представлява най-голям интерес за теб! — възкликнах изумена.
— Не смяташ ли, че заслужава? — отвърна укорително.
— Не! Не и преди да обърнеш внимание на маловажните неща като това, че ще бъдеш нападната от вампири! — казах разпалено и станах от леглото.
— Не знаеш дали наистина съм била нападната. Може би Юри просто е видял, че съм в опасност. Може би ме е блъснал автобус — изрече, сякаш беше най-логичното нещо на света.
Аз я погледнах недоумяващо.
— Ти си побъркана. Какво значение има дали си била блъсната от автобус или нападната от вампир?!
— Не предпочиташ ли да те блъсне автобус пред другото? — запита сякаш моето поведение беше абсурдно.
— Игор каза на Юри, че няма шанс срещу кръвожаден. Защо му е да го споменава, ако не са били замесени вампири?
— След като Игор му е казал, че не може да му бъде бавачка, Юри е настоял, че е в състояние сам да се пази. Игор само е искал да му посочи очевидното — заключи тя и бързо премина на темата, която преди всичко я вълнуваше. — Дали е имал предвид мен, когато е казал това за хората, които обича? — продължи замислено.