Аз завъртях очи и се проснах отново на леглото.
— Естествено — отвърнах уморено. — Не ми казвай, че не си забелязала как се държи с теб.
— Как се държи?
— Зоя, Юри проявява интерес към всичко, което излезе от устата ти. Като се има предвид, че през повечето време плямпаш глупости, е лесно да се забележи, че само той те слуша и обръща внимание на думите ти.
— Не плямпам глупости — възрази и се обърна с гръб. Потропваше нервно с крак, вперила поглед в стената. След миг ме погледна през рамо със съмнение.
— Сигурна си, че е казал думата „обичам“?
* * *
Беше към осем часа — обичайното време за вечеря в Палатата. Със Зоя седяхме на кръгла маса близо до прозорците и обсъждахме видението, което бе успяла да предизвика следобеда по време на упражненията си с Новаковска.
— Толкова съм развълнувана! — каза с широка усмивка.
Отпи голяма глътка сок от боровинки и продължи нетърпеливо.
— Не мога да повярвам, Ксения! Първото ми видение, което действително помогна на някого!
— Напредваш, Зоя — рекох с усмивка и се загледах в нея. Изглеждаше толкова одухотворена, толкова искрено щастлива. — Най-накрая усилията ти дадоха резултат.
— И то какъв! — въздъхна ентусиазирано. — Мъжът, когото видях, е бил спасен точно навреме от пазителите. Новаковска специално дойде да ми го каже, след като чула новината от един от пазителите, участвали в мисията. Боже, чувствам се невероятно!
Пръстите ѝ барабаняха по масата и се въртеше нетърпеливо на стола. Погледнах през прозореца зад гърба ѝ, и се загледах в пълното спокойствие на вечерта. Нито клонка не трепваше, всичко бе потънало в тъмнина. Извърнах поглед и забелязах, че усмивката на Зоя бе замръзнала и се беше облегнала сковано назад.
— Здравейте, момичета — долетя гласът на Юри. — Вечеряте без нас, а? — докачи ни.
Зоя го погледна едва-едва и зарови нос в чинията си.
— Ей, Ксения, защо не си ни казала, че си получила видение? — попита ме Майк, докато се настаняваше на стола до мен.
— Откъде разбра за това?
— Чух Романова да го споменава. Какво видя?
— Нищо интересно — побързах да кажа.
Хич не ми се искаше да засрамя Юри и да се сблъскам с невъздържания му нрав. Погледнах към Зоя, за да се уверя, че ще си мълчи, но тя изглежда беше загубила интерес към темата и обичайната ѝ хиперактивност бе сведена до минимум.
— Днес пък Зоя за първи път получи видение, което спаси живота на един човек — рекох с известна доза гордост.
Тя се усмихна и отново се върна към вечерята си.
— Наистина? — възкликна Юри.
На лицето му се появи широка, искрена усмивка.
— Това е страхотно, Зоя!
— Разкажи им — подканих я и я сритах под масата като видях, че не вдига нос от чинията си.
Не може да беше толкова оглупяла, само защото се бе появил Юри.
— Няма много за разказване — окопити се тя. Най-накрая… — Новаковска ми помогна. Благодарение на мен човекът сега диша и просто не знае какъв късметлия е, че се намесих в живота му.
Майкъл и Юри се засмяха и вдигнаха чаша за наздравица.
— Да пием за късмета на човека! — рече Майкъл.
— И за нашия — добави Юри и погледна Зоя над ръба на чашата си.
Тя отклони поглед.
— Видях Оля преди малко — каза Майкъл смръщено. — Носът ѝ изглеждаше доста изкривен.
Аз само изсумтях.
— А случайно да забеляза хайката, която беше повела след себе си? — попитах и повдигнах вежда срещу него.
— Кой? Онзи, румънеца, и двамата кретени, които се мъкнат след нея? — запита Юри. — Какви идиоти само! — засмя се ехидно.
— Добре се е сетила — най-накрая се обади Зоя. — Страхува се да не би Ксения пак да я разкраси.
— Говорите сякаш съм виновна за нещо! — възмутих се. — Забравихте ли кой кого нападна?
— Едно е да те засипят с празни обидни думи, друго е да счупиш нечий нос — каза Майкъл. Аз му отправих един кръвнишки поглед. Не че не си го заслужи де — побърза да добави след като видя моето засилващо се раздразнение.
— Още не мога да повярвам какво кроше ѝ наби! — развеселено рече Юри. Очите му се спряха на Зоя. — Ако не го беше направила, съм сигурен, че малкият боец тук щеше да го стори — рече и я докосна по ръката.
— Може би — беше единственият ѝ вял отговор.
Опитах една хапка от телешкото „Строганов“, което ми донесоха, и въздъхнах с наслада.
— О, това наистина е добро.
— Ако знаех, че ключът към сърцето ти е едно вкусно ядеш, досега да бях сготвил по всички рецепти от готварските книги на баба ми — рече Майкъл.