— Съжалявам, Майкъл, но не смятам, че можеш да спечелиш сърцето на Ксения точно с английска кухня… — контрира го Зоя.
— Дай да не започваме темата с националните особености. Проклети руснаци… — измърмори последното и се смръщи.
— Къде беше преди вечеря? — запита ме Зоя, която ни най-малко не обърна внимание на коментара на Майкъл.
— В библиотеката.
— Библиотеката, в която киснеш само ти — добави Зоя. — Какво толкова правиш там?
— Не е ли очевидно? — погледнах я. — А и ти ли го казваш? По цял ден в главата ти се върти как да получиш някое видение.
— Не някое видение. А смислено видение. Като днес — рече надуто. — Важно е да има смисъл. Това, което правим, имам предвид.
— Ако има някой тук, който ще стане член на Ордена някой ден, това си ти — каза ѝ Юри и отпи от чашата си. — Никой тук не е толкова стриктен и изряден в указанията на Ордена, колкото е Зоя.
— Така е — съгласих се. — Но няма да е зле от време на време да идваш в библиотеката.
Тя ми върна жеста, но за жалост ме смушка точно в реброто, което беше най-контузено по време на инцидента с видението ми.
— О, Ксения, извинявай! — възкликна, когато видя изкривеното ми от болка лице.
— По-леко, Зоя — подразни се Майкъл.
Тя завъртя очи срещу него.
— Моля те. Не се прави на рицар в сребърни доспехи — каза с досада и отметна един кичур от медено червеникавата си коса.
— Добре съм — отвърнах. — Мисля, че ще преживея физическия тормоз на Зоя.
— Още нищо не си видяла — намигна ми тя.
— О, не се съмнявам, че ще я потрошиш със своята непохватност — побърза да каже Майкъл. Аз го изгледах развеселено, а Юри го сръга в отговор.
— Случайно да си я виждал как ходи на онези безумно високи токчета? Може да е всичко, но не и непохватна — рече Юри и ѝ се усмихна съучастнически.
Тя го изгледа втренчено. Явно всяка дума, която излизаше от устата му тази вечер, беше истинска мистерия за нея и плод за размисъл като си легне. Майкъл беше усетил какво се разиграва пред очите ни и ме погледна многозначително. Аз прихнах в отговор на погледа му и той избухна в смях. Наведе се по-близо до лицето ми и ми прошепна лукаво:
— Какво точно се случи, че госпожица Остроумие загуби дар слово?
— Вероятно възвърна зрението си и забеляза пленителните погледи на Юри — отвърнах през смях.
В същия момент нещо друго привлече моето внимание. Обонянието ми долови миризмата на парфюма му. Силни нотки на някаква експлозия от аромати. Така познатото ухание на пачули, примесено с джинджифил и нотки на бергамот взривиха сетивата ми и изрисуваха в съзнанието ми кехлибарен цвят. Никога нямаше да сбъркам този силен, завладяващ аромат.
— Добър вечер, Ксения — обърна се към мен Игор и кимна елегантно с глава.
Аз се отдръпнах от Майкъл, който все още бе приведен към мен, и го загледах. Беше облечен в черен панталон и тъмнозелен фин пуловер, а върху него — черно кожено яке. Чупливата му коса както винаги изглеждаше перфектно чиста и блестеше на светлината на запалените свещи и лампи в трапезарията. Един кичур се беше измъкнал и се спускаше покрай лицето му. Беше пуснал брада — къса, но оформена. Придаваше му вид на онези лоши момчета, с които никой не искаше да се забърква, и по странен начин страшно много му отиваше — изглеждаше по-зрял и улегнал. В първия момент не успях да отвърна на поздрава му и той ме погледна въпросително.
— Здравей, Игор… — казах най-накрая, като прочистих гърлото си.
Забелязал, че някои от другите вестители близо до нас наблюдаваха срещата ни и не се притесняваха да подслушват разговора ни.
— Забавляваш ли се? — усмихна се пресилено.
Никой друг не го забеляза.
— Всъщност, да — отвърнах и му се усмихнах любезно.
Откакто беше видял как се държи Майкъл с мен, ми се струваше, че Игор беше по-различен. На моменти долавях ирония в тона му, което не беше типично за него. Може би си въобразявах, но през повечето време беше дистанциран. Разговорите ни се свеждаха до това да пита как се възстановявам и дали съм имала други странни преживявания. Чудех се дали когато отиде при Романова, тя не е успяла да го накара да се отдръпне от мен.
— Алешкин, присъединете се към нас — покани го Юри, чийто поглед беше светнал и вече се чувстваше сякаш е на седмото небе.
— Благодаря — рече изненадващо Игор и придърпа един стол.
Помаха едва доловимо на сервитьора и си поръча едно двойно уиски с лед.
— Мислех, че ще вечеряш с вестителите от Ордена — казах му сдържано и се върнах към телешкото си „Строганов“.
— Не ти ли е приятна компанията ми, Ксения? — попита ме той и ме погледна многозначително.