Игор остана в Палатата, макар постоянно да изчезваше. Предполагах, че има общо с работата му и дълга, който не чакаше. От време на време забелязвах големи групи от пазители да бродят из коридорите, а друг път го виждах как им дава разпореждания от носно предстоящи мисии.
Напоследък доста от пазителите получаваха видения за нападения над други вестители — нещо, което тревожеше не само мен. Членовете на Ордена започнаха да се съвещават по-често и изглеждаха угрижени. Недоспали. Лека-полека можех да усетя как напрежението се настанява трайно в Палатата. Тревогата и чувството за дебнеща опасност се стелеше във въздуха и заразяваше като вирус обитателите ѝ. Отворените дискусии бяха отменени и на тяхно място беше съставен график за практически упражнения. Новаковска и Николаевич посвещаваха цялото си време на сеанси с младите вестители, подобни на тези, на които аз ходех, за да предизвикам видение. Колкото и да не ми се искаше, започнах да посещавам Николаевич по-често. Методите му бяха отвратителни и през повечето време мислех как да му причиня физическа болка, но трябваше да призная, че успяваше да напипа онази струна в мен, която отприщваше силата ми. Съзерцателният подход на Новаковска се оказа неефективен и не можех да си позволя да си губя времето. Орденът ни беше посъветвал да отделим специално внимание на умението да викаме пазител. Това беше единственото ни спасение, ако ни нападнеха вампири.
— Залагам си главата, че Орденът е в паника. Никога не са действали толкова… — рече Юри, но не довърши.
Опитваше се да намери подходящата дума.
— Толкова военно? — предположи Зоя. — За първи път ги виждам такива.
— Не можеш да ги обвиняваш — намеси се Майкъл.
Вървяхме към залата, в която щяхме да проведем поредното упражнение, с което да се научим да повикаме пазител.
— Знаете ли, че ги чух снощи след вечеря да си говорят, че в последния месец нападенията над вестители са се удвоили?
— Замисли се. Никога преди не сме получавали толкова много видения като тези.
— Не ви ли се струва странно, че вампирите са насочили усилията си именно към вестители? — намесих се.
Крачех по коридора и масивните токове на ботушите ми отекваха по мрамора под краката ми.
— На тях не им ли трябва човешка кръв, за да поддържат силите си?
— Не точно — отвърна уклончиво Юри. — Не е като да умрат от глад…
— Как така? — изненадах се.
— Работата е там, че за да живеят, на кръвожадните не им трябва много кръв. Повечето от тях убиват жертвите, за да придобият по-голяма сила — каза Майкъл.
— И за да постигнат вечен живот — добави Зоя с отвратена физиономия.
— Какво?
— Ами да, колкото повече животи отнемат, толкова по-дълго живеят.
— И на това ли му се вика „баланс“? — изумих се.
Стомахът ми се разбунтува. Смъртта на родителите ми беше допринесла за дълголетието на онези изроди. Страхотно!
— Не че живеят вечно — уточни Майкъл. — Но определено е в тяхна полза.
— Но ако решат, могат да пият малко кръв и пак да живеят — заключи Юри.
— Има ли нещо, което не работи за тях изобщо? — подразних се.
Тримата поклатиха глава и продължиха напред. Забелязах няколко пазители подредени пред вратата на залата. Изглеждаха спокойни, но бяха нащрек. Нищо не можеше да убегне от погледа им.
— Защо има толкова много пазители? — попита Зоя.
— Виждате ли? Орденът е полудял — каза Юри. — Вече си имаме и строга двайсет и четири часова охрана!
— Не ги наричай така — скастри го Зоя. — Трябва да си им благодарен.
— Дразни ме, че всички мислите, че сме безпомощни! — отвърна ѝ Юри. — Нужно ли е да ги отклоняват от собствените им задачи, за да седят на пост на някаква си класна стая.
— Не е точно така — рече Майкъл.
— Напротив — намесих се. Той ме погледна изненадано. — Вместо да разполагат с повече хора, за да се уверят, че другите вестители извън палатата са в безопасност, са ги прехвърлили тук. Не беше ли Палатата защитена от кръвожадни чрез магията на Тайния кръг?
— Да, но все пак тук ще са най-близо до източника на информация за предстоящи нападения. Ако някой от нас получи видение, ще могат да реагират незабавно — рече.
— Какво, да не мислиш, че пазителите и вестителите са забравили как се използва телефон? — изсумтя Зоя, докато влизаше в залата.