Помещението беше пълно с млади вестители. Отпред стояха Наталия Романова, Александра Новаковска и Борис Николаевич. Чакаха всички да се съберат и да започнат упражненията. Улових погледа на Наталия през тълпата. Погледна ме с едва доловима загриженост. Изглеждаше както винаги величествена. Косата ѝ се стелеше отпред, пред раменете, а стойката ѝ бе горда и изправена. Николаевич се засмя като видя с каква неприязън го изгледах и продължи да се взира развеселено в групата от млади вестители пред него. Новаковска изглеждаше уморена.
— Всички знаете защо сте тук — проехтя гласът на Наталия над шумотевицата. Настана тишина. — Раздвижването в редиците на кръвожадните е вече факт и въпреки че не искам да внасям паника, е повод за притеснение.
— Усилията им са целенасочени и действат ефективно — обади се Борис Николаевич. — Затова трябва да бъдем нащрек и да направим всичко възможно да разбием тази тяхна формация. Някои от вас са били нападани в близкото или по-далечното минало — каза сериозно и погледна към някои от вестителите.
Накрая погледът му падна върху мен.
— Истински късметлии сте, че в момента сте живи — замълча, за да проследи напрежението, което се зароди в останалите.
— Искаме да знаете, че тук сте в безопасност — намеси се Александра и стрелна с неодобрителен поглед Борис, — няма от какво да се притеснявате. И тъй като отговорността за всички, които се намират в палатата, е наша, решихме, че е най-разумно да останете тук, в пределите ѝ, без външен контакт.
— Искате да се крием? — възкликна Юри.
Беше скръстил здравите си ръце пред гърдите и гледаше ядосано.
— Засега — рече Наталия с категоричен глас. — Не можем да рискуваме живота ви.
— И трябва да се държим като страхливци? — отвърна ѝ предизвикателно.
— Правиш ли разлика, Юри Баталов, между смелост и глупост.
Юри се смръщи на високомерието, но преди да ѝ отговори,
Майкъл се намеси в спора.
— Простете, вестител Романова, но никой от нас не иска да се чувства като жертва. Достатъчно силни сме да се изправим заедно срещу заплахата.
— Каква си въобразявате, че е заплахата, срещу която ще ме изправите? — проехтя гласът на Николаевич. — Стрелба с гумени топчета? Мислете с главите си! — Майкъл и Юри стояха напрегнати и го гледаха ядно. — Единственият начин да не бъдете жертви, е да впрегнете способностите си и да се осланяте на дарбата си!
— Физически не може да ги победите — прекъсна го Романова. Но може да го направите със силата си. Колкото повече информация получим, толкова повече кръвожадни ще избият пазителите Така стоят нещата — завърши Романова и махна с ръка.
Темата бе приключена.
Останалата част от дискусията премина в подробни наставления как да се свържем с пазител, който не познаваме. Романова обясни, че не можем да разчитаме само на връзката ни с конкретни воини. Докато говореше, гледаше право в мен. Аз игнорирах прозрачните ѝ опити да ми напомни още веднъж, че не одобрява отношенията ми с Игор.
— Трябва да сте в състояние да повикате помощ от всекиго. Съобщението ви трябва да стигне поне до един солдат, без значение кой е той. За тази цел помолихме някои от пазителите в палатата да се присъединят към това упражнение. Тяхната помощ ще ни бъде от полза, за да видим кой от вас е успял да изпрати своя зов за помощ успешно.
— Каква идиотщина! — изсумтя под носа си Юри. — Откога пазителите станаха асистенти на вестителите?
— Какъв ти е проблемът? — загледа го Зоя. — За всичко ли ще киселеещ днес или само докато трае упражнението?
Юри я погледна намръщено, но замълча. Може би само тя беше способна да укроти лошото му настроение.
— Вече ви обяснихме какво трябва да направите — продължи Романова докато обикаляше из тълпата. — Сега опитайте сами.
Всички бяха насядали на пода и залата потъна в напрегната тишина. Повече бяха затворили очите си, но някои гледаха съсредоточено в празното пространство пред себе си. Известно време не се случи нищо. Погледнах към един от пазителите, бях усетила погледа му върху мен. Когато срещна очите ми, той не се смути, дори не отклони поглед.
— Няма ли поне да се престориш, че се опитваш да извикаш някой пазител? — прошепна неодобрително Зоя.
— Какво?
— Зазяпала си се в нищото и дори не си даваш зор да си затвориш очите.
— Какво те е грижа?
— Какво? — подкачи ме. — Другите пазители не си струват дори усилието, щом не са Игор?
— Разбира се, че не!
— Ами тогава направи нещо! — скастри ме и отново стисна очи.
Съсредоточи се върху задачата и всяко мускулче на лицето и се изкриви от напрежение. Аз погледнах към пазителя и се замислих върху думите ѝ. През цялото това време не бях проявила никакъв интерес към пазителите в Палатата. Тези воини бяха готови на всичко, за да ни защитят редом с хората, а мен ме вълнуваше само и единствено какво се случваше в моя малък затворен свят. Навън хора биваха нападани и разкъсвани от кръвожадните. Всеки ден умираха пазители в опит да защитят някого другиго. Заслужаваха повече от това. А аз мислех само за себе си. И за Игор… След като практиката приключи, вестителите се заизнизваха един по един през вратата. Преди да се отправя към изхода, Романова ме извика.