— Вера е била много религиозна — отбелязах.
— Така е — съгласи се Майкъл. — Повечето вестители са.
— Значи ли това, че поменът ще се състои в някоя от катедралите в Кремъл?
— Не — каза той. — Ще бъде тук.
— Наистина? — обнадеждих се. — Тогава ние със сигурност ще можем да присъстваме!
— Разбира се — намеси се Зоя. — Няма вестител, който да не присъства на това, Ксения. Цялата общност ще се събере тук, в Палатата на Ордена, за да почетем живота и делата ѝ.
Очите ѝ блеснаха и си спомних колко много е значела Пророчицата за всички вестители. За мен не беше така. Имаше нещо, което ме свързваше с нея, но това не бе животът ѝ. Беше смъртта ѝ.
Глава 17
Подготовката за помена течеше с пълна сила и подробностите покрай ритуала и гостите разсея мрачните мисли на вестителите и изпълни Палатата с очакване. Всички мислеха за живота на Пророчицата като за нещо свято, искаха да я почетат паметно, както заслужаваше. Романова беше взела това присърце и изглеждаше решена да превърне този помен в нещо грандиозно — почетен завършек на живота на най-изключителния човек в историята на вестителите.
Когато Зоя каза, че всички от обществото на вестителите ще присъстват на това събитие, не си бях представяла, че ще дойдат толкова много хора. Гостите започнаха да пристигат два дена по-рано, бяха предимно чужденци. Вестители от цяла Европа и дори от някои държави в Азия прииждаха на талази и се зачудих къде по дяволите щеше да ги настани Ордена. Наложи се да се направят някои промени в разпределението на стаите и Зоя домъкна целия си багаж при мен. Всички млади вестители, както и пазителите, бяха разпределени по двама в стая, за да се освободи място за гостите. Вестителите от Русия щяха да пристигнат в деня на помена.
— Защо си толкова напрегната? — запита Зоя.
— Не знам. Цялата тази суматоха ми действа на нервите — отвърнах, докато се опитвах да накъдря косата си на едри букли.
Зоя сортираше бижутата си от една кутия в друга.
— Да не би да е защото всички ще са втренчени в теб? — подкачи ме.
— Защо да са втренчени в мен — обърнах се към нея както седях на стола пред тоалетката.
— Откъде ли да започна? — зачуди се. — Може би оттам, че ти си вестителката, изживяла смъртта на Пророчицата, чиято памет ще почетем тази вечер?
Изведнъж ме заля вълна на силна тревога.
— Господи, дори не бях помислила за това! — извиках истерично.
— Ти какво си мислеше, че ще честваме довечера? Великденския заек? — засмя се.
— Нали уж щеше да се отдаде почит на живота ѝ?
— И смъртта ѝ, разбира се — отвърна решително. — Знаеш, че в православното християнство смъртта е като раждането. Нов живот, нова надежда.
— Заплащане за греховете…
— Трябва ли да си толкова черногледа? — намръщи се. — Веднъж ми спомена, че Игор ти е разказал за онази светица — Св. Блажена Ксения Петербургска.
— Да. И? — погледнах я въпросително.
— Ами… мислех си, че трябва да има някаква връзка. Какво ти беше казала онази монахиня?
— „Блажена Ксения бъди“ — отвърнах.
Хванах още един кичур от тъмно кестенявата си коса и го омотах около машата.
— Не мислиш ли, че е странно? — попита след малко.
— Всичко е странно. Не свикна ли вече?
— Може ли човек да ти смогне на темпото… — промърмори.
Реакцията ù ме разсмя и ми се прииска да я прегърна. Винаги когато се чувствах потисната, правеше нещо, което да ме накара напълно да забравя за проблемите.
— Има ли нещо, което искаш да ми споделиш? — запитах я и ù се усмихнах лукаво.
Тя ме погледна озадачено.
— Какво да ти споделям?
— Ами не знам… Нещо свързано с Юри може би — подсмихнах се.
— Не — отвърна уклончиво.
— Така ли? А не видях ли той да излиза от стаята ти, когато идвах да ти помогна с багажа? И защо по дяволите трябваше аз да мъкна всички куфари при положение, че принцът е бил на разположение?
Очите на Зоя се разширяваха пропорционално на скоростта, с която изстрелвах думите.
— Просто намина да види как вървят нещата с опаковането — сви рамене и се върна към сортирането на бижутата.
Купчината се увеличаваше заплашително.
— Наминал значи — промърморих. — И какво правихте?
— Аз питам ли те какво правите с Алешкин като се затваряте в стаята ти? — възкликна нервно тя.
Аз се ококорих срещу нея.
— Първо, не се затваряме в стаята ми, а говорим предимно на обществени места. Второ, дори когато се затваряме, обсъждаме неща, свързани с вестителите или пазителите. Напълно съм убедена, че ти и Юри не зачеквате подобни теми на разговори — отвърнах разпалено.