Тя завъртя очи срещу мен.
— Моля те. Дори и да не сме така отдадени на обществените размирици напоследък и да не се впускаме в политически дискусии, и ние намираме за какво да говорим.
— Почти съм убедена обаче, че Игор не излиза с блажена усмивка от стаята ми след някой разговор с мен, както направи Юри. Най-глуповатото изражение, което съм виждала на лицето му — изсмях се.
Зоя се изчерви. Не може да бъде!
— Няма ли да ми кажеш?
— Добре де! — предаде се накрая. — Намина, пита ме как съм. Оплака се, че съм му липсвала през последните дни, понеже не се виждахме често…
— А ти какво му каза?
— Какво да му кажа? Очевидно беше, че флиртува!
Тя завъртя нервно няколко пъти гривната около ръката си.
— Не съм готова за подобни отношения.
— Но си хлътнала по него! Може би не ти личи от километри, но аз го забелязвам.
— Не съм дошла тук, за да въртя любов — отсече. — Дойдох да науча нещо.
— Откога стана толкова целомъдрена?
— Не съм целомъдрена. Не виждам смисъл да развалям отношенията си с него заради нещо мимолетно — отвърна и постави двете кутии с бижута на тоалетката.
— Защо реши, че е мимолетно? От какво се притесняваш?
— Може ли да не говорим за това? — запита уморено.
— Не. Не може. Изплюй камъчето.
— Виж, може би Юри наистина ме харесва. Може би и аз го харесвам. Но това не значи, че нещо ще се получи. А аз наистина го ценя като приятел и един неуспешен опит за връзка ще разруши това, което имаме — отвърна и седна на леглото.
— Това е глупаво, Зоя. Ако и двамата изпитвате чувства един към друг, останалото няма значение.
— Знаеш, че не е така. Има неща, които любовта не може да прескочи — отвърна настоятелно.
— Не го вярвам — казах убедена. — Любовта е единственото щастие, което човек заслужава.
— Така ли? Защо тогава не си с Алешкин в момента? — запита ме и улови настоятелно погледа ми.
Аз посърнах и се обърнах с гръб към нея.
— Нещата са различни. Игор не изпитва чувства към мен. Освен това е жестоко да казваш, че съм влюбена в него — погледнах образа си в огледалото.
— Може и да е жестоко, но е самата истина. Няма смисъл да отричаш пред приятелката си.
— Не го и правя. Старая се да мисля за това по-рядко — отвърнах и гърдите ми се надигнаха развълнувано.
Загледах се в отражението си, разкъсвана между чувствата, които ми се искаше да изпитвам и които действително изпитвах към Игор.
— Колкото до Алешкин — навярно си сляпа — допълни Зоя.
— Игор няма чувства към мен. Просто е привързан. Това е — пресегнах се неволно към медальона на врата си.
— Сигурна ли си?
— Какво значение има? Тази любов, както я наричаш, е забранена със закон.
— Ксения, съжалявам, наистина. Боли ме да виждам как се измъчващ. Но аз не изпитвам към Юри това, което ти изпитваш към Алешкин. Различно е.
— Радвай се, че е различно — усмихнах се тъжно и седнах до нея.
Хванах ръката ѝ и се вгледах в големите ѝ кехлибарени очи.
— Можеш да бъдеш с човек, който ще те направи щастлива — казах ѝ.
Зоя поклати глава.
— Знаеш ли, ти донякъде се намираш в същото положение. Да видим какво ще кажеш сега. Майкъл толкова е хлътнал по теб, че някой път ми иде да повърна от сантименталностите му. Ти също го харесваш. Защо тогава не предприемеш нещо? — загледа ме победоносно и вирна брадичка сякаш току-що бе обявила шах и мат на царя ми.
— Не харесвам Майкъл — казах и станах. — Не и по този начин.
— Хм… убедена ли си в това? Нищо лошо няма да имаш чувства към двама мъже. Не и когато изглеждат като тях — добави и се усмихна лукаво.
— Убедена съм — повторих. — И спри да ме сватосваш с него. Ако си мислиш, че не съм ти научила номерата, много се лъжеш.
Тя ококори очи срещу мен сякаш ѝ бях ударила шамар.
— Не ме гледай така, знаеш за какво говоря.
— Мисля, че виденията не ти се отразяват добре — заключи.
* * *
Слизах по стълбите с дълга до земята черна копринена рокля. Бях обула обувки на високи тънки токчета, а косата си бях вдигнала на висок кок, от който се измъкваха тук-там няколко накъдрени кичура. Вечерен опушен грим подчертаваше очите ми, а на ръката ми проблясваше платинената гривна на Зоя, обсипана с малки скъпоценни кристали.
До мен Зоя пристъпваше в тъмно лилава дълга рокля от тафта. Беше полепнала плътно по тялото до талията ѝ, а надолу се разкрояваше чак до глезените. Обувките ѝ бяха леко заострени и обвиваха краката ѝ с изящни каишки с камъни. Единственото бижу, което носеше, беше пръстен с три бледолилави диаманта.