Майкъл постави ръка на рамото ми.
— Да. Тя вече не е просто наша светица.
— Светица на всички християни… — прошепнах, зашеметена от прозрението.
— Оказала ти е голяма чест, Ксения — намеси се Романова в разговора. Не бях забелязала кога се беше появила. — Споделила е с теб нещо, за което мечтаят хиляди вестители. Но само на теб е позволила да се докоснеш до нея.
— Ще ми се да не го беше правила — рекох мрачно.
Погледнах и за пореден път се изумих на красотата ѝ. Не беше млада, но бе запазила младостта си. И въпреки това в очите ѝ се четеше опит. Рядко някой притежаваше това съчетание.
— Може би точно затова го е направила — рече и се усмихна тъжно. — С теб имахме много пререкания, Ксения. Но ще се радвам тази вечер да ги забравиш и да направиш нещо за мен — аз я погледнах с интерес. — Искам да те помоля да се изправиш пред гостите и да разкажеш истината. Разкажи им какво си преживяла, разкажи им какво видя в предсмъртния ѝ час.
Изгледах я ужасено и поклатих глава.
— Не мога. Не мисля, че е добра идея.
— Истината винаги е за предпочитане пред измамата.
— Не и днес. Огледай се. Всички са тук, за да почетат живота ѝ. Да отдадат признание на добрините, които е сторила, на животите, които е спасила. Никой не иска да чуе за страданията, които е изпитала преди смъртта си.
— Именно страданията я направиха това, което е. И именно силата ѝ въпреки тези страдания я направи светица за всички нас — рече одухотворено.
Докато говореше, очите ѝ горяха с плам.
— Няма нищо свято в начина, по който беше убита — отвърнах студено.
— Изненадана съм, че защитаваш паметта ѝ по този начин след като дори не знаеше за нея преди тя да се свърже с теб.
— Но това, което ни свързва, ще запомня през целия си живот — отвърнах.
— Ксения, хората заслужават да знаят истината.
— Но те знаят истината. Нужно ли е да им описвам начина, по който вампирът я разкъса? Как кръвта ѝ се стичаше на локва около нея? — изумих се.
Как беше възможно да мисли само и единствено за спектакъла?
— Хората ще се погнусят от това, Наталия.
— Всички тук са вестители, Ксения. Всички сме виждали ужасите на кръвожадните.
— Не искаш ли да бъде запомнена с жертвоготовността и с доброто, което е вършела?
Наталия въздъхна нетърпеливо и стисна устни.
— Тъй като ти си последната, която се е докоснала до душата ѝ, е твой дълг да излезеш отпред и да почетеш паметта ѝ. Смъртта е част от живота.
Тя ме гледаше, решена да извоюва победа.
— Както искаш — отвърнах студено. — Това си е твоето парти все пак — и ѝ обърнах гръб.
— Направо ме изумяваш, Ксения! — каза ми развълнувано Майкъл. Никога не съм чувал някого да ѝ говори така.
— И по-зле е било — рекох.
Той ме погледна с интерес.
— Знам, че между вас има напрежение, но винаги съм мислел, че е заради нетърпимостта ти към високомерието ѝ. Но сега си мисля, че е нещо повече — каза подозрително.
— Нищо, за което си заслужава да говорим — отвърнах и се отправих към дъното на Церемониалната зала.
Беше трудно да си проправя път и се зачудих как пазителите успяват да видят нещо в цялата тази суматоха.
— Ето къде си! — извиках на Зоя, когато я видях да влиза подръка с Юри.
Изглеждаше щастлива и на лицето ѝ беше разцъфнала усмивка. Не изпитвала такива чувства, друг път!
— Ксения, изглеждаш страхотно! — възкликна Юри като ме видя.
— Не по-добре от Зоя — отвърнах и му смигнах.
Той се засмя и я погледна нежно.
— Малко ѝ оставаше да докара инфаркт на мъжете докато минаваше покрай тях — рече и се изправи гордо до нея.
Както винаги, Юри изглеждаше добре. Костюмът му прилягаше идеално и изглеждаше авторитетно в него.
— Започваме — намеси се Майкъл и посочи към средата на залата.
Членовете на Ордена се бяха наредили в кръг около олтара и бяха свели поглед. Във въздуха зазвуча нежната мелодия на симфония от Николай Римски-Корсаков, преплетена с ангелските гласове на църковен хор. Пространството се изпълни с тъжна сладост. Лицата на гостите моментално се промениха и на мястото на оживените разговори се възцариха тишина и меланхолия. Не беше нито потискащо, нито мъчително. Беше опияняващо. Долових миризмата на тамян. Но нищо друго в ритуала не напомняше за християнски обред.
Залата притъмня и пламъците от старинните свещници се откроиха — също като светулки, играещи в нощта. Бях затаила дъх. Гърдите ми се надигнаха от вълнението, което ме обзе. Опитвах се да мисля за образа ѝ и за начина, по който застиналите ѝ очи гледаха в мен. Опитах се да си представя каква е била приживе. Как е изглеждало лицето ѝ докато е била млада. Как се е усмихвали, когато е била щастлива. И как душата ѝ е разцъфвала, когато е успявала да помогне на някого. Нещо ме теглеше силно към нея, искаше ми се да протегна ръка в пространството пред мен и да я докосна.