Координатите на „нещото, наподобяващо окоп“, се оказаха непосредствено след върха на ниския хълм. Когато наближих възвишението, спрях и се огледах. Баща ми ме беше научил да разчитам следи, а Пети парашутно-десантен полк беше усъвършенствал уменията ми. Дори и в тъмното можех да различа отпечатъците от четирите гуми. Бяха пресни — някой беше идвал тук не чак толкова отдавна.
Термографът отчете участъци от понижена температура около хълма. В този момент ми се прииска да бях взел със себе си и детектор за движение. Извадих моя тайлър с ясното съзнание, че наоколо няма никого, който да се присмее на свръхпредпазливото ми действие. Единственото възможно присъствие бе на нещото, което бях дошъл да убия. В тактическо отношение положението ми не бе никак добро, тъй като от топлинните маркери ме делеше открита местност. Това, че аз не го виждах, не означаваше, че в действителност няма никого.
Те използваха различни видове войници. Според данните от оскъдното разузнаване, което бяхме успели да проведем върху Тях, изглеждаше, че всеки отделен вид е създаден с помощта на генно инженерство с конкретна цел. Войниците от предните линии, които нарекохме Берсерки, бяха достатъчно опасни. Берсерките можеха да се сражават яростно срещу най-напомпаните с помощта на кибернетиката десантчици и дори срещу войници, покрити с екзоскелет.
Но Берсерките не бяха най-страшните. По-страшни бяха Техните, макар и по-рядко срещани, безшумно промъкващи се убийци. Онези, по чиято вина изгубих много приятели и които, съвсем предсказуемо, бяхме нарекли Нинджи. Въпреки че аз по-скоро ги възприемах като нощни твари, които сеят смърт. Представляваха генетично създадени или видоизменени биоборги, снабдени с вътрешни оръжия и предназначени да се придвижват безшумно. Можеха да контролират телесната си температура и ако Те бяха решили да изпратят някого на Земята, логично бе да бъде Нинджа или негово подобие. Именно страхът от тези същества ме караше да застивам от ужас в полето в покрайнините на Дънди.
— Стига глупости — промърморих на себе си.
Сниших се, сграбчих лазерния пистолет с две ръце, насочих го напред и започнах да се изкачвам по хълма.
Изпратих потвърждение, че „нещото, наподобяващо окоп“, е наистина окоп, при това дълбок. Бучиците пръст, които се бяха превърнали в стъкло, хвърляха отблясъци от лунна светлина. По земята бяха разпръснати парченца от някаква тъмно оцветена смес, която не ми позволяваше да фокусирам погледа си. Нямаше да мога да ги открия, ако не излъчваха прекомерно количество топлина — въпреки че изстиваха почти мигновено. Материалът, от който бяха направени, се оказа опровержение на невъзможността за съществуване на течност в твърдо агрегатно състояние, нещо, което се надявах да не видя никога на Земята.
В края на окопа имаше космически кораб с форма на игла и с размерите на много голям ковчег. Бях виждал такива и преди. Монтираният на рамото ми лазер се провря през отворения панел на шлифера и започна да описва кръг зад гърба ми. Започнах сериозно да се притеснявам. Това беше един от корабите, които Те използваха, за да инфилтрират Земята. Безмоторен апарат, който изстрелваха от огромен носител, пробиваше планетарните защити и се плъзгаше през тях. Този тук носеше следи от лъчево въздействие — вероятно бе попаднал в обсега на орбиталните лазери, — резултат от „предполагаемия“ обстрел от доклада. Изглеждаше доста сериозно засегнат, но зееше отворен и празен.
Изведнъж си дадох сметка колко изострени бяха сетивата ми и как полето изобилстваше от звуци. Мислено набрах линията за свръзка с майора. Завъртях се назад и извадих лазера, защото чух някакъв шум, а после се извих надясно към храсталаците, където нещо прошумоля. „Спокойно — казах си. — Без излишни вълнения!“
— Слушам ви, сержант.
Майор Ролистън вече се усмихваше, когато изображението му се появи в крайчеца на вътрешния ми дисплей. Познатият прилив на гняв бе сподавен от обзелия ме страх.
— Имате проблем — казах аз. — Намерих една Игла. Доста е пострадала и здраво са я ударили, но в нея няма жива душа.
— Анализирайте ситуацията.
Майорът се върна към военния жаргон, за да ме дразни. Дочух нов шум и отново се завъртях.
— Става дума за Нинджа. Вероятно е ранен, но Те разполагат с такива системи за самовъзстановяване, че за нула време ще бъде отново в пълна форма.